Книга, за която говоря от месеци и за която ще говоря още дълго време!
Книга-събитие, която унищожи окончателно глупавото ми недоверие към нашите автори.
Книга, каквато съм сигурен, че не е издавана досега у нас.
Знайно е възхищението ми към таланта на Петър Делчев, което и изразих в ревютата си за страхотните му книги „Трънски разкази“ и „Балканска сюита“, които – очаквано – не станаха популярни, но пък всеки, който ги докосна, бе запленен. Е, оказа се, че той може да пише и нещо много по-различно – бляскава съвременна проза, едновременно стремителна и дълбока, забавна и проникновена, мощна и внушителна. Може да пише така, както малцина могат – и говоря за целия свят, не за свидната ни родина, дето повечето писатели прекарват времето си по медиите, нежели да пишат. Петър Делчев слага от раз в малкото си джобче всички, защото това е роман, който и обикновеният читател, и намусеният критик ще адмирират. В него има всичко, което аз търся в една книга – и страхотно, увличащо, хипнотично действие, и мощно внушение, което не те пуска с дни. И да, част от идеите, които Делчев развива, са противни на убежденията ми – и точно затова толкова изумен останах от стръвта, с която пометох книгата. И след това дълго мислех – дали, аджеба, не съм в грешка?
Край на мрънкането, че нямаме автор, пишещ на световно ниво. То приключва тук и сега с поглед малко по-напред в бъдещето, където цивилизацията продължава да си кризиствува на воля, че и се е вдълбочила все повече в усърдния си стремеж към самоубийство. Петър Делчев описва нашия свят, продължил напред без особени промени и затова уверено поел курс към пропастта – но в дълбините му бълбука желанието за промяна и то от най-невероятното място – от свръхконсервативните и традиционно ретроградните Католическа и Православна църква. В продължили години преговори те подготвят нов Вселенски събор, който да заличи схизмата от 1054 г., да ги обедини в нова и единна духовна институция, която да застане на кормилото на човечеството, откъдето бе изритана (за добро според мен) от Просвещението, науката и секуларизацията. Звучи твърде фантастично, нали? Това обаче е фантастиката на автор с чудовищно силно перо и той изгражда свят с изключителен размах и едновременно безукорно внимание към детайла.
Вижте неговия свят, в който Русия е преоценила приоритетите си и се е насочила към подкрепа за Панправославието. Въжделенията й са солидно подкрепени по всички точки, особено след като руснаците откриват ваксина срещу СПИН и го предоставят свободно на Африка – в резултат Черният континент става изцяло православен без ни най-малка принуда. Руснаците действат различно от обичайното – строят болници, училища, дават пълен достъп до ваксината за всички – всичко това е далеч от хуманизма и има обичайната политическа цел. Вплетени в борба за суровините по полюсите, в Кремъл не пропускат да започнат и шумно дело срещу САЩ за… продажбата на Аляска. Руската православна църква е солидно финансирана и се превръща в престижна и добре плащаща институция, истински магнит за младите и амбициозни хора. А на хоризонта е най-важният ход – руският боен флот ще охранява Вселенския Пасификийски събор, който трябва да осигури политическа власт над света за единната християнска църква. САЩ са изключени от уравнението, а нова подялба на земното кълбо предстои по изпитаните традиции…
Островът, на който ще се проведе Съборът, е най-охраняваното и високотехнологично място на планетата. Откупен от една малка държавичка в Тихия океан, той трябва да гарантира пълно спокойствие за над 5000 християнски делегати от целия свят, които трябва да помирят вековните си различия и да дадат нова надежда за религията и да й осигурят нова желязна хватка върху света. Островът е непристъпен и годен да осигури защита дори срещу ядрена атака. Тук е центърът на света, просто никой още не го знае.
Тук започва всичко и тук ще завърши. Но между тези две точки сред Тихия океан ще има всичко, всичко – стотици хиляди пилигрими, опитващи се да нападнат/подкрепят Събора, жестоки и кървави кланета между вярващи от куп религии, чудовищна хуманитарна криза и масов глад, развихряне на стройна китайска мрежа за търговия, в която никой не може да се набърка… и в крайна сметка една съвсем истинска война, така нужна на падащите рейтинги на медията, дала чудовищни суми да отразява Пасификийския събор. Тази война е и първата, отразявана от всяка възможна гледна точка, защото развитието на технологиите позволява вече и това – всеки участник да бъде в центъра на вниманието – а това може да доведе само до едно – до ужасяващо ожесточаване на пионките, жадни за своте пет минути слава…
На този фон страстите на Острова са не по-малко ожесточени, в съответствие с дълбоко законспирирания план на братята омилети, които са чакали векове, за да променят църквата и да я превърнат в истинско средище на вярата, а не пародиен бизнес конгломерат, какъвто е по принцип. Там Делчев изсипва тежката си артилерия, там тече преосмисляне на човека, неговия бог и сина му Иисус. И борбата е не по-малко безмилостно жестока, а сред тези страници „Кастинг за Месия“ се доближава до философски труд, не роман. Истинска наслада и за ума, и за въображението!
Няма смисъл да се опитвам да опиша всички линии, по които тече действието в „Кастинг за Месия“. Делчев буквално съвършено успява да обрисува един полудял свят, който търси себе си, а героите му са по-живи от човеците, които виждам да крачат в момента по улицата. След този роман ще бъдете оставени без дъх и чакането за втората му, завършваща част, ще бъде трудно. Но ще си заслужава, сигурен съм!
–-
Искаше ми се да издам тази книга. Искаше ми се да работя по нея, да бъдат създадени оригинални илюстрации към действието, защото този роман го заслужава повече от всичко. Е, не се случи. Вярвам, че „Сиела“ са си свършили професионално работата и нямам търпение да взема книгата в ръце и да се наредя на една дъъълга опашка пред Петър, за да получа автографа си. Твърде дълго чакам тази книга – от мига, в който имах щастието да съм един от първите й читатели. За тази чест благодаря!
Препоръчвам неимоверно силно „Кастинг за Месия“! Тя е моята нова „Сянка на вятъра“ – роман, който ще препоръчвам неуморно занапред и ще направя всичко по силите си да стигне до колкото се може повече читатели, защото само чрез четене на такива книги ще се направи отликата какво е истинско талантливо писане и халтурата, която бива натрапвана като такова.
Делчев е Писател.