В последните месеци двама души ми говориха с възхита за тази книга – и преводачът Деян Кючуков, и художникът на корицата Дамян Дамянов ми я препоръчаха от сърце, като се оказаха прави: „Каталог на книгите корабокрушенци“ е много мой тип, едновременно красиво обяснение в любов към книгите и четенето, към маниакалното им събиране, но и увлекателна биография на една почти ренесансова личност – във време, когато това определение има дословна стойност.
Фернандо Колумб е незаконороден син на откривателя на Новия свят, като целият му живот минава под знака на това родство – включително в блестящо изпълнената задача да напише негова биография, „Животът и делата на адмирала“, която е неговият начин да се противопостави на всички хулители и на всички клевети за живота и делото на Христофор Колумб, така че да запази името на баща му за бъдните поколения – в което, както знаем добре, успява. За отбелязване е, че в нея дори не споменава името на майка си Беатриче, нито своето раждане. Още шестгодишен Фернандо се озовава в испанския монархически двор, където дори скромните пажове са синове на изтъкнати благородници, което е само началото на връзките му с властващите, които минават през множество обрати и перипетии – изобщо целият му живот е повлиян силно от драматичните събития в европейската политика, често му се налага да се бори за правата на семейството му да получат обещаното на баща му (а то е огромно, в една друга книга бях чел, че семейството на Колумб щеше да е най-богатото в историята, ако короната наистина му бе дала това, което обещава писмено преди прочутото му първо плаване в неизвестното), а в края на живота си му се налага да преживее и рухването на надеждите – с груба юридическа измама короната се отмята от поетите ангажименти и си спестява нуждата да се съобразява с наследниците на Колумб в Новия свят.
Много по-важно обаче е истинското призвание на Фернандо, което доминира в книгата – събирането на най-голямата за времето си библиотека, първата по рода си в смисъла, в който влагаме ние в думата, включително че в нея за първи път книгите се разполагат по специално проектирани дървени рафтове. При това той не събира важните книги за времето си, които са добре познати и до наши дни, точно обратното, Фернандо се увлича в събирането на „книги на автори без слава и репутация – тънички брошури, балади, отпечатани на единични страници и предназначени за лепене по стените на кръчмите и други подобни неща, които навярно са изглеждали напълно лишени от стойност за мнозина от съвременниците му.“ При това страстта му прилича на лудост: „След Вюрцбург Фернандо се сдобива с двеста книги за три дни в Кьолн, а в Майнц – с още хиляда за месец.“
Но простото трупане на книги на го задоволява – той измисля множество системи за категоризация, с които авторът ни запознава в детайли – например стига дотам да се опитва да „извлече от всяка книга основните теми и предмети, третирани в нея, и да ги подреди в азбучен списък“. Това му начинание няма аналог, то е, както пише Уилсън-Лий, „универсален индекс на темите, които руши бариерите между книгите и гради мрежа, свързваща сходните материи в цялата библиотека, като дава на потребителя достъп до огромно количество информация по всеки предмет от широк набор произведения“. А пътем през неговите очи се вихри Ренесансът в пълния му блясък – по време на негов дълъг престой в Рим Фернандо например има щастието да посети Сикстинската капела „още преди да се е слегнал прахът от свалянето на скелето“.
Събирането на огромна библиотека с хиляди книги е основното занимание на Фернандо, но далеч не е единствено – освен воденето на пространни съдебни дела (основно заради простъпки на брат му, който трябва да управлява не твърде кадърно колония в Новия свят), той се заема с огромната задача да напише книгата „Описание на Испания“, за която получава дори кралско заплащане за известен период от време. Същевременно се заема да създаде мащабен речник, а в един момент се оказва важна фигура и в преговорите между Испания и Португалия за подялба на света. Като страничен резултат от тази огромна препирня е, че, както пише Уилсън-Лий: „От Фернандо се очаква да определи, веднъж и завинаги, размера и формата на света.“
Не мога да предам и частица от размаха на живота на Фернандо Колумб, една наистина изключителна личност, от която е останала и огромна веществена следа – и до наши дни над 3000 тома от събраните от него книги се пазят. Други са загубени навеки – като тези, които се превозват на кораб, който потъва: той запазва списъка на тези книги и го нарича поетично „Каталог за книгите корабокрушенци“, представете си каква страст е горяла в този човек. Всъщност изцяло пропуснах това, че е пътувал с баща си в последното му пътуване до Новия свят, историите как Христофор е използвал едно слънчево затъмнение, за да впечатли местното население, а пътем чрез математически изчисления и за да определи ширината на Атлантика. Цялата семейна история на Колумбови е преинтересна и заслужава да се проследи – в „Каталог за книгите корабокрушенци“ Едуард Уилсън-Лий е събрал и нея, и отрязък от европейското минало, който вълнува и вдъхновява.
От същите жанрове
