В съзнанието си той виждаше как целият свят умира в едновременна, чудовищна катастрофа, запратила милиони коли в сетно сборище на изригващи слабини и пръскащ антифриз.
Не бях подготвен за този роман. Съзнателно не чета предварителна информация и този път това ми изигра лоша шега. „Небостъргач“ бе свличане в пропаст от безумие (нарочно избирам противостояща метафора на дълбаещата небето сграда, сцената на насилието и деволюцията на жителите ѝ). „Катастрофа“ е оргия от метафорично и садистично безумие, на прямо описание на сексуални актове, които не просто се случват в автомобили, а самите коли са същностна част от акта. Балард изгражда наситена и смазващо горчееща проза, същинско технологично порно, както го нарича сам той в предговора си, една поема за сливане на плът и машина в едно цяло по начин, който едва ли и Курцвейл си представя.
Първа скорост. Едва тръгвам с романа, двигателят започва да вие от напрежението, иска да да полети напред. Втора скорост, опитвам се да му дам свободата на ума, която иска от мен, да призная поражението на очакването и да пренастроя в движение чарковете си. Трета скорост, вече има инерция, чете се по-леко, повтарящите се еднообразни пиршества от метафори, описващи катастрофи и сливането на тела и автомобилни части в една кърваво-плътска вакханлия сякаш си идват на мястото. Четвърта, вече напредвам неудържимо, романът ми показва мощта си, двигателят ръмжи мощно и получава своето си. Пета… кулминацията, еякулацията, неспаяемото жертвоприношение на плътта в името на безсмъртието – „С надежда да се срещнем. В миг. Все някога. Дори чрез сблъсък. В катастрофа. Все пак.“
„Катастрофа“ бе неочаквана колизия с еротичната литература, която за всеяден читател като мен е рядкост. Проблем бе и че не изпитвам и най-малък пиетет към шофирането и автомобилите, с което се отличавам от по-голямата част от населението на тая планета, която може да изпита по-чувствено преклонение към прозата на Балард, която съвместява скорост и сексуален акт, катастрофа и удовлетворение, смърт и оргазъм. Факт, бях напът да зарежа книгата след първите петдесетина страници, които прочетох с мъка и недоумение, но упоритостта ми отново бе възнаградена – човек наистина е длъжен да излезе от зоната си на комфорт, за да открие различен начин да получи удоволствие.
Безспорно това е един дяволски скандален роман, отзвук от други времена, който още ехти – а днес първите хуманоидни секс роботи са вече на пазара, видях наскоро статия за един възрастен японец, който е в сериозна връзка с един. За мен синтезът на автомобил и женско тяло няма особена притегателна сила, затова и съзнавам невъзможността си да се потопя истински във фантазията на Балард – Америка е страна, изградена на четири на колела, и такъв тип автомобилно-сексуални конвергенции имат не само публика, но и философска основа.
Обърнете внимание на дехуманизацията на главните герои. На подчинението им на колите си и на слабините си. На пренебрегването на всичко на тоя свят, което не е свързано с перверзно плътско задоволяване по седалките. Те имат по-малко душа от машините, които карат. И фиксацията им в смъртта като кулминация, като грижливо подготвена сцена, в която завличаш обекта на желанието си (известна актриса например) със себе си в небитието, са свидетелство за умението на Балард да чупи хората на съставните им части. Да ги катастрофира в глупавите ни идеали.
От същия автор
От същия жанр
