На днешната дата е роден големият човек и футболист Георги Аспарухов-Гунди. Не съм имал честта да го гледам на живо, но той присъстваше като неотменима част от моето детство, в което обичта към синия отбор ми бе предадена от баща ми. Колко истории съм слушал не само за неговото футболно майсторство, но и за неговите доблест и доброта – понятия, които с годините поизчезнаха от българската версия на играта.
Но малко по малко ще си идат хората, които могат да разказват лични спомени. И затова книгата „Като Гунди“ на Ивайло Кючуков и Райчин Генов, с илюстрациите на Николета Карайончева, е толкова ценна. Защото на два езика тя разказва с разбираеми и за малките деца думи една история, която звучи като приказка. Но за разлика от приказките, няма щастлив край.
При други обстоятелства и в друго време Гунди щеше да стане безспорно най-великият футболист на България – според мнозина дори и като играч в ония времена и при прекършената му твърде рано кариера това все пак се е случило, не се наемам да съдя. Но знам, че точно неговият живот си струва бъде предаден към младите като пример и за спортни, и за чисто човешки качества. Да се живее с високо вдигната глава в тия времена не е било лесно, но той е успял.
И само с намигване ще призная, че любимият ми волейбол е изгубил своя голяма звезда с избора на Аспарухов да се отдаде на футбола 🙂
Още по темата
