“Като роман” ми бе подарена от колежката Николета, която списва симпатичния “Oh, books”. Даниел Пенак е написал една пъстра чуднотия, която започва от семейната битка с детето и четенето и се пренася сред селенията на четенето изобщо в съвременния живот, където, както Пиер Пиво в “Професия читател”, обследва какво са книгите и “свещенодействието” с тях в наши дни.
Защото, ако детето/тийнейджър не иска да чете, идва Догмата – трябва да се чете! Защото това, онова и трето! И защото така трябва! И ако у дома тя е пропусната, в училище ще бъде набита до втръсване, до степен четенето наистина да бъде намразено. А то трябва да бъде всичко друго, не и задължение:
Монтескьо: “Ученето беше за мен най-доброто лекарство срещу отвращението от живота и не помня да съм изпитвал мъка, която един час четене да не разсее”.
“В ежедневието четенето, това е по-често стряхата на книгата срещу почукването на дъжда, безмълвното сияние на страниците срещу равномерното полюшване на метрото, романът, пъхнат в чекмеджето на секретарката, припряното прелистване на учителя, докато учениците му се потят над нещо, или скришното четене на ученика от последния чин, преди да предаде празните листове…”
Аз съм почти всичко това и повече. И сред тези страници надничат учители, които четат на глас на своите гласове и техните отегчени физиономии се променят и попадат в омаята на писаното слово. И заключват завинаги надменността към страниците.
И ето нещо за мен и хората, които ме обвиняват, че пиша прекалено за книгите, а не ги анализирам. Но така ми харесва – искам да ви накарам да прочетете хубавата книга и сами да решите за себе си какво е ценното в нея, а не да ви държа за ръчичка и да казвам – това е хубаво, онова не е, пропуснете го. Нямам право на това:
“За разлика от него, ние, които сме чели, претендираме да разпространяваме любовта към книгата, твърде често предпочитаме да бъдем коментатори, интерпретатори, аналитици, критици, биографи, тълкуватели, онемели от набожно преклонение към величието на литературата. Затворени в крепостта на учената ни компетентност, словото в книгите отстъпва пред нашето слово. Вместо интелигентността на текста да говори през устата ни, залагаме на собствената си интелигентност и ние говорим за текста. Не сме емисари на книгата, а заклети пазачи на храм, чиито чудеса възхваляваме с думи, залостващи неговите врати: “Трябва да се чете! Трябва да се чете”.
Но да не забравим и вечните оплаквания: “Нямам време да чета”, какво по-често срещано оправдание:
“Щом някой заговори за време за четене, това значи, че му липсва желание, защото, строго погледнато, никой никога няма време за четене. Нито малките деца, нито юношите, нито възрастните. Животът непрекъснато пречи на четенето”.
“Времето за четене е винаги откраднато време. (Както впрочем времето за писане и времето за любов). Откраднато от кого? Да речем, от задължението да живееш… Четенето няма нищо общо с организацията на общественото време. То е, както и любовта, начин на съществуване. Проблемът не е да знам дали имам или не време за четене (време, което впрочем никой няма да ми даде), а дали ще си подаря или не щастието да бъда читател”.
В края Пенак дава и 10 правила на читателския кодекс, които анализира разширено и с много хумор. След прочитането им май дължа извинение на доста хора по отношение на нежеланието им за четене или зловещия избор на четиво… ето, пак го направих, сори! 🙂
Читателски кодекс:
1. Правото да не четем.
2. Правото да прескачаме четенето.
3. Правото да не довършваме книгата.
4. Правото да препрочитаме.
5. Правото да четем какво да е.
6. Правото на “боваризъм” (бързо задоволяване на сетивата).
7. Правото да четем къде да е.
8. Правото да клъвнем оттук-оттам.
9. Правото да четем на глас.
10. Правото на мълчание.
Прекарах доста време над всяко едно от тях и просто си мислех за книги, четене, приятели, преживяване, чувства и други такива нехарактерни за рационалността ми преживелици. Чисто удоволствие…
“Като роман” е издадена през 1998 г. и се съмнявам, че е лесно да се намери. Затова оценявам толкова високо подаръка, Ники. БЛАГОДАРЯ ТИ, че сподели с мен това малко съкровище!
От същия автор
От същия жанр
