Знаят, че това, което правим в тази болница, би могло да промени завинаги нашето положението също и в Англия. И като казвам „нашето“, имам предвид положението на всички жени. Ако могат да ни отнемат възможността, която в момента завоюваме на бойното поле, ще го направят. Затова се пригответе да държите здраво тази възможност. Заради вас самите и заради другите, които ще дойдат след нас.
Макар силно да харесах двата трилъра на Илария Тути, издадени у нас – „Цветя над ада“ и „Спящата нимфа“, имах усещането, че историческият ѝ роман „Като вятър, съшит със земята“ може да не е по моя вкус – но пък историята за първите жени хирурзи, които се борят за правото да упражняват безпрепятствено професията си, ми звучеше достатъчно интригуващо. Очакванията ми не ме излъгаха – романът клони по-скоро към романтичните, има доминираща любовна линия на фона на големите исторически събития, но пък това го прави добър избор за много повече читатели определено.
Откриваме Кейт, обучен и жаден да работи хирург, да извършва манипулация не в добре оборудвана болница, а в мизерна обстановка в крайно съмнителен лондонски квартал. Но точно тази нощ ще промени живота ѝ – тя получава предложение да се присъедини към други смели жени, които се борят с жестоките предразсъдъци в лекарската професия, които искат да отворят управлявана изцяло от жени военна болница не къде да е, а в Париж, близо до фронтовата линия на позиционния ад на Първата световна война. Кейт има силен характер, опълчила се е на цялото си семейство и е последвала повика на сърцето си в професията, за която е призвана, но има и дете, раздялата с което не е лесна. Но вятърът на промяната вее над Англия – точно тази жестока война ще обърне всичко и докато мъжете се избиват взаимно на фронта години наред, жените получават най-после възможността да се еманципират, да работят това, което желаят, да поведат борбата си за равноправие към успешен край. И каузата на тези смели лекарки е от най-впечатляващите символи на тази могъща промяна. Защото във Франция ги очакват много предизвикателства, особено след като решават да се доближат до бойното поле и буквално да изнасят от него ранените – точно там Кейт спасява живота на Александър, напет капитан, който е готов на всичко за своите подчинени. Съдбата ги среща мимолетно на континента, но същинската сърцевина на книгата е при повторната им среща в друга болница в Англия, където успехът на жените лекарки ще им донесе нови и нови сблъсъци с отказващите да ги приемат сериозно влиятелни личности.
Около драматичната любовна история между Кейт и Александър Илария Тути вае много по-сложната картина на това разделно време. Лекарките спасяват животи, но за силните на деня и медиите техните постижения никога не са достатъчни. Една дребна хрумка – да се научат мъжете да бродират, за да успокоят умовете си след всички преживени кошмари, се превръща едва ли не в политически скандал, сякаш това занимание ще им отнеме от мъжествеността във време, когато тя е приемана еднозначно като пригодност да бъдеш пушечно месо на фронта. Освен вълнуващо описание на борбите на жените да бъдат приемани като равни, Тути показва и предизвикателствата пред техните пациенти мъже – като трудността да приемат, че ги лекуват жени, да бъдат отхвърлени от близките заради нараняванията си, борбата да започнат живота си отново и да се справят с раните си, били те физически или душевни. „Като вятър, съшит със земята“ е свидетелство за успеха на смели жени, които преди век заявяват, че могат да бъдат равни и по-добри от мъжете в най-благородната професия на света.
От същия автор
От същите жанрове
