Ето че дойде и този край – славната поредица за Отдел „Q“ и комисар Карл Мьорк завършва в „Килия 437“, а най-важното е, че дава всички отговори на въпроси, поставени още от първата книга, „Жената в капан“. Нещо повече – герои и от първата, и от по-късни книги се завръщат, за да помогнат на Мьорк тогава, когато той има отчаяна нужда от помощ, интересно решение, което не си спомням да съм срещал досега в този тип дългогодишни трилърови поредици.
Защото всичко се е обърнало и всичко се е объркало. Човекът, заловил толкова престъпници и разкрил толкова сложни и заплетени загадки, е арестуван и е загубил всякаква подрепа и от началника си, и от почти всичките си колеги. В дома му е открит куфар, пълен с наркотици и много пари, а само Мьорк знае, че този куфар е принадлежал на негов колега, загинал при ония драматични събития преди години, които терзаят с неяснота вече в толкова много поредни книги. Нещо повече – някой дърпа конците и повелява Мьорк да не бъде изолиран от останалите затворници, немалко от които лично е вкарал зад решетките. Скоро идва и повишаваща се награда за главата му – мистериозният ръководител на бандата, която използва пирони, за да убива жертвите си, го иска мъртъв. И покушенията над живота му се зареждат едно след друго, а скоро и други хора плащат за живота си заради него.
Осъзна, че ако все още таи някаква надежда за справедливост, тя ще се стопи в мига, щом тежката врата се хлопне с невъзвратимо щракване зад него.
А навън е не по-малко горещо. Корумпирано ченге, което години наред е правело много пари срещу услугите си, разбира, че трябва да бяга, за да оцелее. В хаотичните си движения той сам си намята примка на шията, а Адлер-Улсен зарежда неочакван обрат в тази линия на сюжета. Колегите на Мьорк от Отдел „Q“ получават абсолютна забрана да се намесват в разследването срещу него, нещо, с което е пределно ясно, че няма да се съобразят, но трябва да действат тихо и подмолно. Стари следи се разравят, нови посоки се разкриват, докато труп след труп ситуацията става все по-мрачна и трудна. А медиите ту разкъсват, ту величаят Мьорк според текущия си интерес, докато някъде далеч върховният паяк усеща, че сигурната му мрежа започва да се разкъсва. И финалната ескалация в опит полицаят да бъде ликвидиран всъщност му дарява шанс да избяга и да се бори срещу злото, което толкова години се в вихрело необезпокоявано наоколо.
И така нужният финал и така нужният катарзис – 10 книги чакаме и тези разкрития, след като последователно научихме всички тайни на другите членове на Отдел „Q“ и разбирахме какво ги движи и мотивира да вървят все напред. Юси Адлер-Улсен е милостив към своите герои, въвежда и антагонисти, които заслужават прошка, и дарява воля за оцеляване дори там, където никой не очаква, както и най-сетне дава възможност на падналия да се изправи. Кръгът трябва да се затвори и всичко да излезе наяве – и мнозина ще платят за това или с живота, или със свободата си.
Страхотна поредица е тази, вече в цялост мога спокойно да я оприлича на онази, великата, за Хари Хуле на Ю Несбьо, а това е достатъчно показателно.
