Магията ни винаги се е подхранвала от жизнената ни сила, всеки огнен сърп, всяка огнена стрела, които изтгръгваме от телата си, отнемат дни, месеци, години от живота ни.
„Киндлинг“ на Трейси Чи имаше лошия късмет да бъде четена след „Волята на мнозина“ на Джеймс Айлингтън, мислех, че и двете ще са по-скоро юношески фантастики, но ако за последната това се оказа невярно, то за тази се отнася с пълна сила. Още повече че това е фентъзи с изцяло женски герои, а единственият отличителен мъжки персонаж го има само за да загине с уверена усмивка на лице.
В свят, който години наред е бил опустошаван от война, най-сетне има мир, но на висока цена. Победителите са изобретили огнестрелните оръжия и така са получили превес срещу противниците си, след като дотогава и двете страни са използвали едни срещу други деца, наричани Киндлинг, обучавани от петгодишни и въоръжени със скъпи и редки кристали, чрез които канализират магията в себе си и доминират бойното поле срещу обикновените войници. Деца, които заплащат с живота си за всяко използване на магия и които най-често се самоизгарят още преди да навършат пълнолетие. И които сега, когато войната е свършила, са вече поставени извън закона и са отхвърлени като ненужни, защото са твърде опасни – виждали са прекалено много смърт, а в края всички Киндлинг, дори тези от победителите, са се оказали загубили.
Светът е толкова голям и трябва да се види.
Разказвайки в неудобната за четене форма от второ лице, сякаш от гледна точка на мъртвите, както пише на едно място авторката, Чи ни среща с една скитница, която грижливо пази скрит своя кристал, като малко по малко продава екипировката си, за да подсигури пътуването си без цел и посока. В едно забутано градче тя обаче се сблъсква с две други момичета – едно наглед обикновено, което има нужда от помощ, и друго, свързано с войната – могъщ Киндлинг, наричана Ангелът на смъртта и с висшата бойна титла Смъртоносец, която е запазила гордостта си дори в тези смутни времена. Момичето, което има нужда от помощ, е от близко село, атакувано от жестока банда, която тероризира безмилостно района – и се надява да открие кой може да ги защити. Мисия, която не обещава заплащане, нито слава, но е възможност за тези скитници отново да бъдат полезни.
Как се нарича дете, израснало във война? (Дете, което е трябвало да убива за вас?)
За мисията са нужни поне седем Киндлинги, за да имат шанс срещу бандитите. Двете момичета се заемат да ги намерят и успяват, но процесът не е нито гладък, нито вдъхновяващ. Всяка една от тези някогашни воини носи тежки травми в себе си, оцелява по един или друг начин, а за капак се появява и едно същинско дете, което отчаяно иска да бъде Киндлинг и да бъде част от тях, без да разбира цената, която се заплаща за това. Огромна част от книгата е посветена на вътрешните драми между тези момичета, смекчени с малко любов, с опитите им да открият отново себе си, да преодолеят слабостите си и да бъдат полезни отново – не толкова за селото, което са призвани да защитят, колкото за групата си. Цялото действие е подчинено на това да бъде метафора за жестокостите на войната и какво причинява на децата, колко лесно се прокарват граници между ние и вие и как са нужни усилия те да бъдат заличени, а в крайна сметка накрая се стига както до катарзиси, така и да така жадуваните саможертви и нужното изкупление.
„Киндлинг“ ме остави със смесени чувства, неудобен за четене е този стил, дистанцира ме от действието, но сигурно си има причини да пишат в него. Без съмнение емоционалността на драмите ми дойде в повече, но това е очаквано с оглед на търсеното въздействие от авторката. Концепцията за деца войници е интересна, повече по мой тип е развита например в „Играта на Ендър“ на Орсън Скот Кард, но все пак личните ми вкусове ще са винаги в полза на фантастиката спрямо фентъзито. В главата ми романът се визуализираше като аниме и навярно би изглеждало много впечатляващо с всички описани от Чи разнообразни магически умения на Киндлингите. С две думи – книга не за всекиго, но определено приятно разнообразие на книжния ни пазар.
От същите жанрове
