Бягствата са важни. Особено когато приятел ти е подал ръка и в нея е имало книга, прелетяла през времето. Кориците ясно сочат, че са минали доста години от издаването на този роман, но точно с това е и привлекателна за мен фантастика като „КК Старплекс“ на Робърт Дж. Сойер – отглас от други времена, когато епичните космически приключения ми бяха по-интересни от всичко.
Историята е леко хаотична, дори бих казал директно скърпена от други книги и сериали – основно „Стар Трек“ и трилогията на Дейвид Брин за ъплифтинга – “Потапяне в слънцето“, ”Звездна вълна се надига” и “Войната на Ъплифта”, паралелите са твърде много, за да бъде отречено това. Иначе накратко – хората и делфините са създали обединена цивилизация, открили са още две интелигентни раси, с които сме сключили крехък съюз с цел изследване на космоса. Това изследване тече изключително през прокарани в незнайното минало на галактиката космически коридори, които отвеждат за миг в други части на галактиката. Кой и кога ги е построил не е ясно, но ще стане 🙂 Изследвателският кораб „Старплекс“, с екипаж от четирите раси, е в центъра на действието, като за кратко време те успяват да се забъркат в проучване на причудливи обекти с размерите на Юпитер, съставени от загадъчната тъмна материя, съставяща по-голямата част от Вселената; в мистериозно излизане на звезди от уж пасивните коридори; и в междувидова война, след като е нападнат от кораби на една от съюзническите раси. А, скоро и започват и да търсят едно бебе от доста странен тип, въобще тия няма и 300 страници са наситени с премного действие.
Да, звучи си като епизод на „Стар Трек“ отвсякъде, и така си продължава, макар че Робърт Сойер наистина е направил всичко възможно да вплете актуалните към момента на писане космологични теории за раждането, развитието и евентуалната гибел на Вселената. Героите му често се впускат в пространни обяснения по темата, които звучат леко изкуствено, особено като продължават по няколко страници.
Това, разбира се, си е нормално за жанра, но все пак не мога да не си мисля колко различни са били ония времена, когато романи от средна величина са били издавани спокойно, защото е имало достатъчно публика за тях. Днес дори и топ фантастичните романи са рисково начинание – и много ми се иска това да се промени, ще се види. Везните, които се бяха наклонили така тежко към фентъзито, сякаш пак започнаха да се изравняват, ще се види.
Един съвет – ако „КК Старплекс“ ви попадне, не четете задната корица – разкрива прекалено много от фабулата, определено можеше да се спести информацията кои точно са строителите на космическите коридори и какво вършат между бъдещето и настоящето, но нейсе, аз се прецаках.
От същия жанр
