Сам, тя е толкова кратка, разбъркана и оплетена, защото нищо интелигентно не може да се каже за едно клане.
Всеки прочит на „Кланица пет“ е различен – нейната флуидна структура, това преливане на събитията от едно в друго време, от едно в друго пространство, в исторична във фантазна реалност, позволяват на ума да лъкатуши, да се рее свободен, да е готов да се остави на мастилените въздушни течения на един от най-големите разказвачи на миналия век в този прекрасен пример за истинско писане, което е толкова далеч от това, което курсовете за творческо писане фабрикуват, колкото далеч се оказва Били Пилгрим, когато го отвличат тралфамадорците. Разбира се, за този роман е писано безкрайно много, със сигурност е най-отличителният на Кърт Вонегът, още повече това, че сам той е бил свидетел на унищожителната бомбардировка над Дрезден, която по времето на писането на книгата не е твърде позната, както сам авторът пише още в началото.
Неговият герой – Били Пилгрим, на когото предстои да се откачва от времето и да съществува на много места едновременно, е обречен да преживее този истински ад по земята – и много повече. Той е роден във вездесъщия Илиум, който от „Механично пиано“ се прокрадва във всяка следваща книга на Вонегът, по-късно е отвлечен с летяща чиния от извънземните от планетата Тралфамадор (онези от „Сирените от Титан“), държан е гол в зоологическата им градина, но пленничеството му не е чак толкова страшно, след като трябва да го споделя с красива кинозвезда. И все пак трябва да се отбележи, че Били започва „да говори за тия неща с летящи чинии и пътешествия във времето“, след като едва оцелява в самолетна катастрофа. От книгата може да научите например кой е най-лошият метод за екзекуция – включва мравки и кол в пустинята, а най-интересни определено са извънземните, които виждат времето в цялост и дори са напълно наясно как ще свърши вселената. Те и Били са „хванати в кехлибара на момента“ и любимият землянски въпрос „защо“ просто не важи. Разбира се, не може да бъде изпусната появата на алтер егото на Вонегът – писателя-фантаст Килгор Траут, човек не може да не се забавлява с Вонегътовото самоиронизиране на войнишката му служба, а трябва да се отбележи и появата на нациста американец Хауард У. Кембъл-младши от „Майка нощ“. И най-отличителното и отдавна напуснало страниците на тази книга – репликата „Така е то“, която следва всяка смърт, а смърти в тая книга – бол.
Каквото и да напиша за този роман, вече ще е написано, казано, поставено под въпрос, репликирано, оборено, възстановено и утвърдено. В своя чудесен послеслов Салман Рушди казва обаче нещо, което трябва да се акцентира: „Параграф 22“, като „Кланица пет“, е роман за Втората световна война,който пленява въображението на читатели, в чието съзнание често се върти друга война.“ А именно Виетнамската – и точно в този контекст и трябва да бъде мислена, като директно предупреждение към една нация във война, а за нас – към един свят, който може би върви към война. И към тези два велики антивоенни романа искам да добавя още два, които определено се родеят с тях по дух, а и по литературна стойност – „Пилето“ и „Отбой в полунощ“ на любимия Уилям Уортън. Тези романи предават пацифистко послание към следващите поколения, които обаче видимо предпочитат да не четат и затова навярно все повече ще им се налага да мрат. Така е то.
