Вампирски истории приемам само ако са много кървави и минимум (по възможност хич) любовни. Досега в Книголандия представих три такива заглавия – изключително якия “Заразата” на Гийермо дел Торо и Чък Хоган (ревюто за чиято втора част – “Падението” – отлежава вече над месец в очакване книгата да излезе), средната работа “Съншайн” и разочаровалият ме “Проходът”. А, и да не пропусна едно ревю за колегите в “Аз чета” за “Дракула: Немъртвият”, доста ме израдва преобръщането на историята за дядо Дракула.
“Кланът Радли” е нейде по средата – нито твърде впечатляващ, нито откровено слаб. Както е характерно за издателство “Локус” (Intense е брандът им за художествена литература, много харесвам това деление), книгата е оформена прекрасно (много як шрифт на корицата!), с червено оцветени страници, също както в поредицата “Скълдъгъри Плезънт”, дето също нерядко се навъртат вампири.
Радли са привидно обикновена фамилия с две деца, които далеч не са сред фаворитите в училище, болнави са и имат проблеми с кожата. Тези грижи си имат просто обяснение – те са вампири-въздържатели, но децата и не подозират за истината, приемайки безкритично обясненията на баща им за различни болестни състояния. Момчето – Роуън – е тайно влюбен в съученичката си Ева, но едва има смелост да я поглежда отвреме-навреме, а и редовно понася унижения от по-отворените си съученици. Момичето – Клара – не е сред популярните в училище и едва ли някога ще бъде. До момента, в който един тъпанар не й налита и, вкусвайки кръвта му, тя придобива неподозирани сили и го убива, за да се защити.
Събитията политат, особено когато в двора на семейство Радли пристига активният вампир Уил, брат на бащата и таен извършител на превръщането на майката – което е запечатало завинаги привличане между двамата. Всичко се нажежава и след напрегната игра на котка и мишка, по време на която научаваме много за вампирските общества в Англия и тайните им споразумения с полицията, настъпва очакваната кървава кулминация, доста предсказуема обаче.
“Кланът Радли” няма да ви разочарова, няма и да ви впечатли, особено ако си падате по жанра. Аз, като виден критикар на вампир-манията, съм доволен – бива, чете се точно за 3 часа във влака.
От същия жанр
