Продължавам да си наваксвам с новите издания на романите на Джон Гришам. Сега беш ред на „Клиентът“, книга, в която едно хлапе е на прицела и на мафията, и на правосъдието – и не е ясно на кого му пука по-малко за неговото благополучие.
Знаковото убийство на един сенатор е разтърсило цяла Америка, но липсата на тяло осуетява възможността да бъде констатирано престъпление и да бъде предявено обвинение на основния заподозрян – знаков мафиот, на чийто планове е пречел политикът. Един от най-близките адвокати на мафиота обаче усеща, че дългогодишните им далавери са го поставили на мушка и решава да приключи с живота си по свое усмотрение – бързо и безболезнено. Само че две хлапета се намесват в неговите планове и ги объркват – а замъгленото от съзнание и нуждата да разкрие тайната кара адвоката да каже на единайсетгодишния Марк Суей къде точно е заровено тялото на сенатора.
Суей е умно, оправно хлапе от бедно семейство. Баща няма, а майка му се труди като луда на нископлатена работа, за да покрива наема за караваната, която минава за техен дом. А сега малкото му братче изпада в тежък шок от преживяването с адвоката и лекарите не са сигурни дали ще се възстанови. Полицията скоро се добира до момчето, защото версията, с която ги е залъгал, издиша – те силно подозират, че той знае информацията, за която биха дали всичко. Но Суей е наясно, че да издаде ключова тайна за мафията няма как да остане ненаказано – и упорито мълчи.
Най-верният му ход е, че решава да си наеме адвокат – с цялата си наивност, че това е лесно и може да си го позволи. Но за щастие попада на Реджи Лав, жена с мрачно минало, която защитава само малолетни на почти доброволни начала. А сега има нов клиент, който трябва да защити от арогантните представители на обвинението срещу мафиота, които имат кариеристични и политически амбиции. И са готови да пожертват хлапето с лекота само за да хванат престъпника. А от своя страна той знае как да сплаши всеки – скоро караваната е подпалена, Суей е заплашен с нож в асансьора, а ситуацията е патова.
„Клиентът“ се движи стремително и поддържа напрежение от началото до края – Гришам описва в негативна светлина и двете страни на противоборството между властта и мафията, но се намират достатъчно служители на системата, които да заемат морална позиция и да помогнат на Реджи Лав. Но битката изглежда наистина обречена, особено след като ѝ се налага самата тя да нарушава правилата заради вироглавото хлапе. За мен краят бе разочароващ, но в крайна сметка това навярно бе реалистичният изход.
