Убивам – каза ми той, като изричаше думите бавно и непреклонно. – Умирам. Връщам се.
Не се изкуших от комикса „BRZRKR“ на Киану Рийвс, три тома от който са издадени на български, но когато същата история бива ашладисана с откачено талантливото перо на Чайна Миевил, то ме бройте силно заинтригуван. Още повече с тая мистериозна корица с череп на бабирус, странен вид прасе, чиито бивни се завиват назад и могат да пробият главата. В „Книга за другаде“ могат да се провидят много препратки – от мита за Гилгамеш, през чудовището на д-р Франкенщайн, библейския мит за Лазар и неговото възкресение и много други. Всички те – обединени около образа на Анют, познат още като Б, безсмъртен воин, който в дълбоката древност бива създаден по мистичен път, едно оръжие за въздаване на справедливост и получаване на така жадуваното отмъщение. Кой и защо го е създал, както и има ли как този дар или проклятие да бъдат премахнати – това са въпросите, на които той търси отговор през хилядолетията, докато около него се въздигат и сриват цивилизации.
Единствено той сред всички хора, бродещи по земята, има история, която си заслужава да бъде записана.
В настоящето безсмъртният воин продължава да сее смърт, този път в услуга на американската армия. Той е част от елитно звено за специални операции, а хората около него пределно добре знаят, че ако очите му започнат да искрят в ледено синьо, трябва да бягат, защото в него се отключва гибелен гняв като на Ахила Пелеев и в беса си убива всички безогледно. Разбира се, всичко свързано с Анют бива щателно изследвано, като тайната надежда на военните е да разкрият механизмите на безсмъртието му и да успеят да създадат още войници като него. Цел, с която той е наясно, но всъщност не го интересува – през вековете мнозина са го изследвали по крайно жестоки начини и не са стигали далеч с мистерията около неговия произход и способности. Но ето че сега най-после нещо изненадващо се случва („от последния път, когато нещо успя да те изненада, са изминали почти хиляда години“) – поредната жертва на „приятелски огън“ от ръката на Анют… се съживява. А скоро в историята нахлува и още едно безсмъртно същество – свиреп бабирус, който хилядолетия наред е преследвал воина по целия свят в преобърната версия на историята за капитан Ахав и неговия кит.
Колкото и доказателства да съществуват, че мисълта е безумна, отдавна си разбрал, че изпитваш копнеж по наратива. Знаеш, че някои неща трябва да се случат, за да придадат на живота вид на история. Забелязал си подобно желание у повечето хора, които си познавал. Именно защото споделяте тази опасна склонност, се колебаеш да заявиш, че не си човек.
Основното действие се върти около появата на прасето, запознаването ни с начина, по който и то, и Анют се връщат към живот – в особени яйца, създадени от собствените им останки, и какво се е случило в миналото, че мъжът е успял да промени правилото, че възкръсва там, където е загинал. Рийвс и Миевил разказват един след друг епизоди от различни епохи, като показват това същинско божество на войната в различна светлина, описват появата на цели религиозни течения, секти и ордени, които му приписват божествени сили или го нарочват за дявола, като особено акцентират на възможността и други хора да са безсмъртни и да балансират на везните на съдбата Смъртта в лицето на Анют, включително като го държат в плен и убиват хиляди пъти с надеждата да прекъснат цикъла му от възкресения. Двамата автори се опитват да вкарат философска дълбична за неговата роля в световната история, възможността да е полубог или проекция на някакви космически сили, но след като в уравнението има и безсмъртно прасе, което го преследва, цялата история придобива повече митичен, отколкото фантастичен оттенък. А в настоящето хората около Анют може би са близо до лелеяния пробив да разберат каква жизнена сила го задвижва – и това отключва ужаса.
Как убиваш някого с живот?
Ако трябва да съм честен, не видях почти нищо от гения на Миевил в „Книга за другаде“, историята е относително типичен фантастичен екшън за супергерой, който търси истината за произхода на силите си, а американската армия мечтае да репликира неговото безсмъртие и бойна ярост, за да получи непобедими войници на своя страна. Събитията в настоящето бяха относително предвидими, но много по-интересни са интерлюдиите от миналото, там имаше повече интрига и разкриване на тайни. Неизбежно книгата ми се стори като по-лека версия на чудесната поредица на Ерик-Еманюел Шмит „Пътуване през времето“, където също един безсмъртен герой преминава през вековете, но там и други около му притежават способността да възкръсват. Интересно ми е накъде може да се развие тази история, има сюжетно пространство за това.
