Покрай успешното интервю с Иво Иванов реших по-често да правя различни материали, свързани с книгите и техния път към читателите, като основно ми се иска да ви представя талантливите млади хора, които са настоящето и бъдещето на бранша. Още преди няколко седмици си наумих да интервюирам Мирослав Александров от „Сиела“, който зае редакторски пост в издателството и покрай чийто книжен вкус тепърва ще четем интересни заглавия – първото е вече по книжарниците: „Дъщерята на меча“ на Стив Байн.
Преди да видите интервюто обаче, ще ви представя Миро през очите на главния редактор на „Сиела“ Захари Карабашлиев:
Миналата година, още докато живеех в Америка, започнах да сътруднича на „Сиела“ като скаут за нови заглавия и автори, които да разширят издателското портфолио. Повечето от тези книги обаче бяха все още ръкописи, предвидени за излизане в Щатите след месеци, година, а понякога и повече – за тях няма къде и как да се почерпи информация, а трябва да се разчита на собствен усет и читателски опит. Колкото и бърз читател да си обаче (а аз не съм бавен), в един момент разбираш, че няма как да се справиш сам. Стана ясно, че има нужда от нови хора, които да четат и ревюират ръкописи. Новият по това време директор на издателството Константин Йорданов ми писа, че един от служителите на „Сиела“ (работещ в съвсем различен отдел), страстен почитател на фентъзи, научна фантастика и въобще литературен човек, с отлични познания по английски, е готов да чете нови неща. Пратих му един ръкопис, след това втори, трети, и ревютата му ме впечатлиха с дълбочината и яснотата си, както и с демонстрацията на наистина завидно познание на темата.
При едно от идванията ми в България Косьо Йорданов ме запозна и на живо с Мирослав.
Когато в началото на 2014 г. Сиела обяви нова позиция за редактор, едно от стотиците CV-та беше неговото. Интервюирахме много и наистина достойни кандидати. Мога да кажа, че бе доста трудно да бъде избран правилният човек, защото имахме няколко страхотни кандидатури. Миро ни спечели с любовта си към книгите, с това, че мисли критично, че изразява аргументирано и спокойно мнението си, че е диалогичен и готов да работи в екип, че желае да се развива и споделя нашата визия за едно силно издателство, отворено към млади читатели. (Не вреди и това, че слуша яка музика и се облича в цветовете на моя любим автор от Преславската книжовна школа Черноризец Храбър :)) Но, шегата настрана – може би най-важното в работата на един редактор е да обича това, което прави, едновременно с това да мисли критично и да не се страхува от работа. Т.е. – да поддържа един здравословен баланс между двете си полукълба, което е доста трудно. Спецификата на професията се усвоява с опита, но страстта или я имаш, или не. В бизнеса на книгоиздаването има редактори и истински редактори. Разликата между едните и другите е в отношението им към книгите. То е като с летенето – няма как да станеш отличен пилот, ако не те кефи да летиш. Или пък те е страх от височини 🙂
След това прекрасно встъпление остава само да ви оставя с отговорите на човек, в когото вярвам:
Миро, разкажи ни накратко за себе си – откъде си, какво си учил, какъв искаше да станеш като малък :Р?
Като малък исках да съм индианец или рицар. Затова отидох да уча в ПМГ „Никола Обрешков”, а след това продължих с Книгоиздаване в Софийския университет. В момента усилено се уча да бъда редактор и доста често се чувствам точно като индианец, така че можем да приемем, че сбъдвам детската си мечта.
Книгите, четенето – какво са те за теб, сподели любими заглавия и книги, които са променили живота ти, сигурен съм, че имаш такива?
Книга, която със сигурност е променила живота ми, е „Сборник задачи по алгебра за 7. – 12. клас ” на Коста Коларов и колектив. Без нея математиката и аз щяхме да продължаваме да се лъжем, че има бъдеще във връзката ни и може би днес щях да работя нещо друго.
Иначе ако трябва да бъда сериозен – със сигурност щях да съм различен човек, ако не бях чел Удхаус и Джек Лондон като подрастващ. От нещата, които съм чел наскоро, ми е трудно да избера няколко, които са ми оказали чак толкова голямо влияние. Може би „Хиперион”, препоръчан ми от Милена Ташева. Или „Сътворението” на Гор Видал. Това са книги, към които мислите ми са се връщали дълго след като съм ги прочел.
Знам, че имаш слабост към LARP-игрите, как се запали и какво очарование откриваш в тях?
С LARP-а се срещнах случайно. Тогава работех в списание за компютърни игри и търсех интересна тема за статия. Една позната ме заведе на среща на ларпъри и готово. Реших да отида и да участвам в някоя игра, за да мога имам впечатления от първа ръка – взе, че ми хареса.
Най-елегантното описание за LARP, което съм чувал, е „истински живот в един измислен свят”. Отиваш, играеш си ролята, вживяваш се в нея и за няколко часа си различен човек. Малко като четенето на книги – опознаваш себе си, докато мислиш от чужда гледна точка.
Какво те накара да търсиш реализация в книгоиздаването и по-точно в разпространителската част? Работеше за онлайн книжарница „Mobilis.bg“…
Имах късмет – освободи се място и тогавашният шеф на книжарницата, който ми беше преподавател в университета, ми се обади.
Кога разбра, че има възможност да започнеш редакторска работа в „Сиела“? Имаше ли колебание в теб да приемеш това предложение, къде виждаше плюсовете и минусите?
Когато се появи обявата в един сайт, на който няма да правя реклама. Колебах се малко – в старата си работа можех да върша задълженията на всеки един от офиса и познавах процедурите в детайли. За редакторската работа трябва да уча още много, за да постигна това ниво.
Вече няколко месеца си на новото си място, изненада ли те то с нещо – положително или отрицателно, – и какво ти липсва от старата работа?
Изненадва ме всеки ден. От старата ми работа ми липсва статуса на опитен служител, който си бях извоювал с времето.
Как те приеха колегите ти на новото ти работно място, имаше ли напрежение в теб от промяната?
Колегите ми са много готини. Хвърлиха ме в дълбокото, така че нямах време дори да се уплаша, но винаги се намира кой да ми подхвърли спасителен пояс, докато се науча да плувам сам.
Вече е по книжарницата първата рецензирана от теб книга – „Дъщерята на меча“ на Стив Байн. На мен много ми допадна, но ми е интересно ти защо я избра, какво те впечатли в нея?
Японската култура винаги ми е била слабост, а „Дъщерята на меча” е перфектно балансиран роман – няма начин да не го харесаш. Има симпатичен протагонист, харизматичен злодей и прескачането между историческите периоди допълва по много елегантен начин основната сюжетна линия. Допадна ми и как е представена самата Япония. Всичко, което в масовата култура се свързва с нея, присъства в историята – самураи, готови да умрат в името на честта, сляп майстор на бойните изкуства, чийто най-добър ученик е поел по пътя на злото, магически мечове и бушидо.
Има и неща, които обикновено се премълчават – като сексизма, свободното разпространение на порнография с изнасилване, липсата на способност за емпатия у средния японец и факта, че якудза съществува в мълчалива симбиоза с полицията.
Нищо не е спестено и нищо не е нарочно възхвалявано или очернено.
Какви други заглавия да очакваме по твоя препоръка?
През август ще излезе „Луната, която убива” на Нора К. Джемисин. Много оригинално фентъзи, което бяга от клиширания сетинг „нещо като романтично европейско средновековие с магия”. Джемисин се е вдъхновявала от културата на Древен Египет и е успяла да изгради един наистина уникален свят.
Благодарение на усилията на редактора Вида Делчева и дизайнера Дамян Дамянов, нашето издание ще бъде първото, което излиза с карта на света на книгата – липсата ѝ беше една от основните критики към оригиналното издание.
И последно – коя за теб е най-важната слабост на книгоиздателския бранш, нещото, което трябва спешно и бързо да коригираме, за да се спре това спускане по спиралата на намаляващи тиражи и тежка зависимост от малко на брой комерсиални автори?
Най-голямата слабост на бранша е липсата на диалог с читателите. Без да познаваш хората е невъзможно да уцелиш желанията им. Съответно не смееш да си правиш експерименти, защото рискът от загуба е прекалено голям. Играеш на сигурно, което рано или късно води до отегчение у читателите и пренасочване към англоезичния пазар, където имат огромен избор от заглавия.
В заключение искам да добавя само, че желая успех на Миро – хора като него са нужни на книгоиздаването у нас. Аз лично ще следя внимателно книгите, които той препоръчва, и вярвам, че те ще са точно като него – интелигентни, забавни и шантави.
От същия жанр
