Кога беше коледният панаир, кога дойде време за пролетния базар – не знам. Важното е, че е вече тук и за мен е много специален – убедих собственика на “Изток-Запад”, че е престъпление да нямаме щанд на него и в резултат поех изцяло отговорността за успешното ни представяне. Селекцията ни е убийствено добра и към великолепните заглавия, които ви препоръчвах по Коледа, сега са добавени още, и още, които адски харесвам и препоръчвам (и… кхм… няколко, които не).
Знайно е, че подобни събития винаги будят страсти, но този път не искам да се разпростирам в разсъждения. В “Книговодител за XXX Международен софийски панаир на книгата“ вече написах принципното си мнение за този род тържища, няма да се повтарям. Пак там има основен списък с десетки и десетки чудесни книги, които – ако сте пропуснали – трябва обезателно да имате предвид отново.
В настоящия книговодител съм включил книги от последните месеци – както новоизлезли, така и заглавия, които съм прочел междувременно и смятам, че си заслужават. Няколко книги, към които имам особена слабост, са повторени, случайно или не. Всички маркирани книги си имат ревюта в блога и можете да прочетете повече за тях, преди да направите своя избор. Списъкът е доста поорязан заради далеч по-малкия брой участващи издателства (примерно липсват “Плеяда”, чийто нов роман на Стивън Кинг – “22 ноември 1963” – силно препоръчвам), както и не съм включвал неща, които могат спокойно да се пропуснат – знам, че парите са кът и да се дават за средна хубост книги е грехота.
Около базара ще има чудесна културна програма, като в това не включвам поредното дохождане на Хорхе – постоянното му присъствие е диагноза за обществото ни и то никак не положителна според мен лично. Вицът, че той сам се натиска да идва, е забавен.
Както и миналия път, ще препоръчам шест нови книги, които според мен не бива да пропускате:
Както и миналия път, ще започна с нашия щанд, на който ще съм през цялото време, а след това издателствата вървят по азбучен ред, страшно се надявам да не пропусна нещо хубаво, защото книгите наистина са страшно много. Ако се сещате, допълвайте в коментарите, но нека хората с много самоличности да си замълчат, ще се трият такива поредни самоизтъкваници.
“Изток-Запад”, щанд №3А
По изключение ще започна с художествената литература, която винаги е оставала в сянката на великолепните ни нехудожествени издания (включая този, когото никога няма да спра да препоръчвам – Карлос Руис Сафон), но като имаш автор като Макс Брукс и унищожителната “Z-та световна война”, която пожъна единодушното възхищение на всички, които я прочетоха, е лесно. Няма как да пропусна и един от малкото криминални романи, които наистина страшно много харесах –
“Грешният квартал” на Лора Лазар, в който сериен убиец използва поезията на Далчев, за да твори зловещи криминални сцени. За търсещите нещо наистина специално – коледния ни гвоздей – “Одисей” на Джеймс Джойс – е налице, воглаве със скорошното издание на “Изворът” на Айн Ранд с твърди корици, а специално за трилогията “Атлас изправи рамене” има красив футляр, който ги сбира в едно.
Разбира се, истината е в нехудожествената, където “Изток-Запад” продължава да има почти абсолютна доминация. Най-актуалната книга ще бъде “Мисленето” на Даниъл Канеман, който поне за мен спрямо
Стивън Пинкър е като Йода за Люк, но тепърва ще се види. Страхотната “Как се раждат добрите идеи” от Стивън Джонсън е на челна позиция, а до нея ще застане и книга, която продължава да се радва на нестихващ интерес – “Псевдонауката” на Бен Голдейкър. Около тях ще гравитира и “От Александрия до интернет” на Иън Макнийли и Лиза Улвъртън, която е радост за душата за всеки изкушен в
книгите и знанието. Тежката артилерия се допълва от атеистичното пиршество за разума “Моралният пейзаж” на Сам Харис, липсата на ревю за която е изцяло по вина на преумората ми в последно време – просто тази книга иска бистър и отпочинал ум, а имам дефицит на такъв напоследък.
Изрично трябва да се посочи и уникалната книга за АБВ-ЮЯ-то на онлайн бизнеса у нас – “На 1 клик разстояние” на Александър Ненов, която вече обира овации непрестанно – книга, която може да промени живота ви и го казвам от личен опит като човек, минал по трудния път без нея.
По време на базара ще излезе и погромяващата “Да ядеш животни” на Джонатан Сафран Фоер, още една моя препоръка за превод, с която се гордея. Не, това не е книга за вегетаринството, а за храненето ни изобщо и месната индустрия в частност. Силно препоръчвам, силно!
“Арт Лайн Студиос” на щанда на
Pro Book – №36
Моите любимци от “Арт Лайн” малко постихнаха напоследък, но имам вътрешно инфо за поне 10 (минимум) фантастични книги, които само мога да очаквам с гигантическо нетърпение. Сред тях са 
огромната “Пътят на кралете” на Брандън Сандерсън (вече я четох, изумителна и мащабна), заключителната част на трилогията “Напаст”, която има нелеката задача да бъде над нивото на “Заразата” и “Падението”, „Часът на чудовището“ от Патрик Нес (“Живият хаос”) ииии…. май се отвлякох.
Новичко от тях е втората част на “Свят без край” на Кен Фолет, която завършва историята от първата, че и от “Устоите на Земята”. Не съм чел лично, но адски силно ревю в блога ми според мен дава гаранция и че “Да свалиш луната” на Грегъри Хюз си заслужава.
“Архонт-В”, щанд №46
“Волният народец” на Пратчет. И другите на Пратчет. Всичките на Пратчет.
Вчера се опитваха да окичат щанда с изкуствени цветя, дано не са успели, изглеждаше зловещо.
“Бард”, щанд №35
“Бард” преиздават старите неща на Стивън Кинг и има какво да се вземе – аз преполових “Сблъсък” и съм искрено впечатлен, ще видим докъде ще доведе въображението му – книгата е издадена в два тома с нелоши корици. Иначе “Момиче на пружина” на Паоло Бачигалупи е абсолютно задължителна, а за феновете на по-класическия тип фантастика – “Левиатан се пробужда” е приятна, но не чак невероятна. Класиката нивга не излиза от мода – наскоро излязоха два тома на “Роботите” на
Айзък Азимов, а аз съвсем скоро ще потъна във втория том на “Рама”, след като първият силно ме израдва. Продължавам да смятам, че двата тома на “Хиперион” не си заслужават парите в този вид, но пък “100 разказа” на Бредбъри, която зачитам в последно време, е чудесно направена за мека корица с тази големина.
А, да не пропусна – “Великият дизайн” на Хокинг – не съм я чел още, но според уважаван източник си заслужава, същото се отнася и за “Походката на пияницата” на Ленард Млодинов.
“Вакон”, щанд №43
“Вакон” са ми безкрайно симпатични и отново силно препоръчвам двете книги на Майк Хорн “Покорителят на невъзможното” и “Пътешествие по Екватора”. В последно време абсолютен хит е “Кал, пот и сълзи” на Беър Грил, мисля да я зачета скоро.
За още една книга искам да ви спомена, че и тайна ще издам. “Родени да тичат през каньоните на Мексико” беше привлякла вниманието ми преди година-две и мислех да я препоръчам за превеждане и издаване при нас, но прецених, че все пак не съвпада съвсем с профила ни. И се оказах прав – това е книга точно за “Вакон” и определено си заслужава да й метнете един поглед (може и финикийски).
“Еднорог”, щанд №6
Имат интересни неща, но така и не успях да установя партньорски взаимотношения с тях, та не съм добре запознат с книгите им. Ако има още тираж, обезателно си вземете “Деветата порта” на Артуро Перес-Реверте, интересна и с великолепно допълнение.
“Ера”, щанд №38
Женското царство на “Ера” не спират с добрите неща, на първо място – преизданието на “Оцелелият” на Чък Паланюк, което ви препоръчах и миналия път, но държа да го направя пак. Началото на нова сага на великия Орсън Скот Кард (Ендър, Ендър!) – “Следотърсачът” – си е любопитно, ако и според мен да е далеч от класата на многологията за децата-гении.
Силно ми препоръчват и “Не можем да мълчим” на Джанкарло Бреганини, вижте, може и да ви заинтересува, ще я чета скоро със сигурност.
“Жанет 45”, щанд №17
Вчера с кеф помогнах да колежките да спретнат най-шарения щанд и съм много горд с постигнатото. Книгите на “Жанет” едва ли имат нужда от сериозно изброяване – макар да не са точно моят любим тип, сред тях има страхотни неща, като например “Безпризорни ангели” на по-добрия писател от двамата братя Терзийски. Не опущайте и биографията на Рангел Вълчанов – “Ура! Най-после и онемях”.
Аз лично не се прехласнах по “Къщата на джамията”, с което май съм единствен. Може и да греша със своята злостна рационална атеистична душа с абонамент за ада. За сметка на това се разтъжих с “Фирмин” на Сам Савидж, но не препоръчвам за депресивни личности, сериозно.
Бих препоръчал “Посока Запад” на Петър Софрониев с две ръце, но едва ли ще вземат бройки. Все пак ги подпитайте, това малко (и смешно евтино) бижу си заслужава!
“Ибис”, щанд №1
Хех, чак да препоръчвам ибисови книги, не се надявайте. Все пак се появи и тяхна книга, на която може би ще искате да обърнете внимание. Вторият сборник с разкази на колегата от “The Dark Corner” Бранимир Събер – “Човекът, който обичаше Стивън Кинг” – е вече налице, а моя милост се трие либовно в стената в читателски екстаз от Кинговото величие. Бранимир ще бъде на щанда от четвъртък натам, възползвайте се да го подбучкате малко 🙂
“Инфодар”, щанд №42
“Инфодар” в последно време са сред фаворитите ми, като отново и отново ще ви препоръчам великолепната “Най-великото шоу на Земята” на Ричард Докинс, интелектуалното пиршество за разума. Воглаве с нея неизбежно застава разширеното второ издание на “Черният лебед” на Насим Никълъс Талеб – след нея светът просто не е същият, а още един мой непрочетен грях е “Космическият пейзаж” на Ленард Съскинд.
Да не забравим и Лукяненко, когото чета доста в последно време – има избор както между новия “Чернова”, така и налице е последният “Патрул”, че и допечатката на първия са си таргет за мераклии.
“Колибри”, щанд №25
Подозирам, че “Колибри” са си поставили за цел да ме впримчат да чета постоянно техни книги и определено успяват в това си намерение. И най-готиното е, че празно няма – всичко, което взимам, си заслужава да ви го препоръчам. Горе в шестте вече сложих моите фаворити – “Докато простосмъртните спят” на Кърт Вонегът и “Кървави книги” на Клайв Баркър, но спокойно можешще да сложа и великолепния трилър “Стръв” на Хосе Карлос Сомоса, още един испански магьосник на словото. На кървава вълна, не мога да подмина нещо по-старо, което прочетох с голямо удоволствие – “Покани ме да вляза” на Йон Линдквист.
За феновете на (не)класическото фентъзи първата част на “Защитения” на Питър В. Брет е за мен задължителна, а за търсещите нещо по-леко, забавно и чернохуморно – “Буреносен фронт” на Джим Бъчър.
“Милениум”, щанд №53
Тези “Милениум”… мине се, не мине, и избухнат с нещо голямо. Хич не се и опитвайте да ги пропускате, без поне да хвърлите един поглед на изумителния графичен роман “Изобретението на Хюго” на Брайън Селзник и хипнотичната корица на “Танцуващият замък” на Робин Джарвис, чието продължение чакам с нетърпение.
По-сериозному – “Ходорковски. Автобиографична книга” ще получи хубаво ревю в Книголандия съвсем скоро, а само сега ще имате възможност да се видите и с журналистката, съавтор на книгата – Наталия Геворкян.
“Прозорец”, щанд №18
Едно от най-сериозните издателства в България винаги обсебваше вниманието ми на панаирите. Твърдо трябва да ги посетите и ще ви дам три коренно различни причини за това.
1. ПАТРИК РОТФУС! Три дебели тома великолепно фентъзи от вид, какъвто не бях чел (вижте ревютата на “Името на вятъра”, “Страхът на мъдреца” и “Страхът на мъдреца II”).
2. “Грях” на Захари Прилепин! Проза от най-висока руска класа!
3. Суровата истина в очите – “Химн на смъртта: истинският живот в Северна Корея” от Барбара Демик.
А, и едно птиче ми подшушна, че намаленията на този щанд ще са усмивкосъздаващи и джобоизпразващи по най-приятния начин 🙂
“Сиела”, щанд №31
“Сиела” по обичаен прийом са обсебили културната програма, но нямам намерение да ви насочвам към високооборотни автори, които са постоянно присъствие в сутрешните блокове по приятелско-колегиална-пиар линия. За беда двама от любимите ми нашенски автори – Карабашлиев и Секулов – по-скоро ме разочароваха с поледните си книги – “Симетрия” и “Господ слиза в Атина”, но пък куп хора им се изкефиха, та може би проблемът е в моя телевизор.
Вместо това ще ви насоча към три книги, които не са свръхрекламирани, но вместо това имат достойнството да са чудесни.
“Българчето от Аляска” е сборник от майстора Деян Енев. Е, името му трябва да ви е достатъчно, ако ли не – ще пропуснете нещо специално.
“Еротични спомени” на Златко Ангелов е книгата, за която съм писал най-сериозно ревю в последните месеци. Имаше защо.
“На Изток от Запада” на Мирослав Пенков просто ми скри шапката. ДА, ДА И ПАК ДА! Ревю веднага след базара, обещавам!
Това е засега, след малко поемам към щанда, остава само да си намеря любимата ми трудовашка значка, която особено ми пасва заради зловещото съвпадение, че цяла седмица ще имам чуден изглед към щанда на едно издателство на религиозна литература 🙂
Ще ви очаквам на базара и се надявам наистина да купите книги, които си заслужават, без значение дали съм ги препоръчал или не. И най-важното – забавлявайте се, подобни събития са за това 🙂
