След онази абсурдно тъпа реклама името на Кнут Хамсун стана нарицателно за нещо трудно и неразбираемо, но истината е много далеч от това. Норвежкият автор си заслужава, най-малкото заради странната му двойнственост – едновременно носител на Нобелова награда за литература и деен привърженик на нацисткия режим.
В малката книжка са поместени две произведения, които според мен просто нямат място в рамките на едно книжно тяло.
“Глад” е великолепна повест за писател-несретник, който живее в постоянна заплаха от липсата на пари. Перипетиите му сред бездушния град едновременно натъжават и разсмиват. В някои мигове той е на дъното на пъкъла, и от парещите въглени на мъката не може сам да си направи стълба и да излезе, и когато чудотворно се сдобива с някоя пара, е най-щастливият човек на земята. Тогава е щедър, дава на просяците, мисли, че животът ще поеме в добра посока със сигурност. Мислите му са ту в небесата, ту в калта, мени настроенията си през миг, подтикван често от празния си стомах. Дали това е реално, не знам, мисля, че човек като мен, неусетил глад в живота си, няма право да оценява написаното от Хамсун. Но някакси чувствам, че от всеки ред лъха реалност, тежка, гладна реалност и си мисля, че няма как авторът да не е минал през подобни тегоби.
“Виктория” за сметка на горното е сантиментална творба, която след “Глад” направо дразни. Бедно момче е влюбено в богато момиче, но не смее и да мечтае за нея. Успява да замине за големия град и след много труд става известен писател и се завръща у дома. Между него и момичето любовта избухва с нова сила, но обстоятелства от всякакъв характер са против тях до последно. Прочетена отделно, повестта навярно си има достойнства, но след първия роман е нелепа.
От същия жанр
