Михаил Вешим се завръща… за да замине далеч. „Когато бях морски капитан“ е различна от предишните чудесии като „Английският съсед“, „Руският съсед“ и т.н., тъй като главен герой в нея е самият автор, който описва колоритните си странствания по света – а през погледа на един хуморист дори и трагичната чужда действителност придобива забавна окраска. От времето на соца, та до наши дни, Вешим разказва за чужди страни и нрави, като е ясно, че някои от тях са вече хроника на едно изчезнало време – като преживелиците в пресушената от Горбачовата забрана на алкохола Москва. Трагикомедията е чест гост по тия страници – а хората, които я реализират чрез живота и преживелиците си, са толкова истински и неподправени.
Българинът в чужбина си е цял жанр в нашенската литература, наченат знаете с какво, но тук не това е водещо (тия дни ще пиша за друга книга, в която го има в пълния му блясък: „Най-честните мошеници на света“ на Йордан Попов). В случая водещи са странностите от наша гледна точка, които са нормални за местните – дали изразите „Мама Хуху“ и „Ер Питьо“, толкова важни в Китай, дали инцидентното преминаване през Северна Корея или бурните приключения из съседните ни балкански държави. И все пак най-шантаво си остава описанието на оная изчезнала във времето съветска действителност, която е просто невъобразима – или поне за мен е такава, без реален спомен от тия времена. И само като надничане, като контрапункт тече описание и на действителността у нас, позната от още много произведения (и още в много спомени, разбира се), но все така абсурдна.
Кратка, забавна, наситена книга, която си тече леко като морско плаване, а авторът е като сущи капитан. Дори и само след първата ракия 🙂
