Красотата е проклятие, което ражда само лесност и нехайство. Грозотата е благословия, която ражда статут на изключителност и може да превърне живота в блестяща орис.
Ако сте чели „Клара и сянката“ на Хосе Карлос Сомоса, която също като „Когато бях произведение на изкуството“ е излязла през 2002 г., идеята за хора-произведения на изкуството ще ви е позната. Но ако там хората бяха превърнати във вещи, които освен чисто декоративно, имат и практично приложение, тук сюжетът е изчистен и праволинеен.
– Е, млади приятелю, какво мислите?
– Аз… аз…. чест е за мен, господин Зевс-Петер Лама.
– Казвай ми просто Зевс.
Предложението е просто – младежът трябва да се откаже от досегашия си живот, да приеме да бъде официално мъртъв, а Зевс ще го превърне в дефигуративно произведение на изкуството, което да скандализира света. Младежът приема и става почти буквално покорна глина в ръцете на своя ваятел (тук не можех да не се сетя за трансформацията на главния герой от „Червен изгрев“). След като се отказва от самоличността си, той наистина получава всичко, за което е мечтал – слава, внимание, жените, които никога не се е осмелявал да пожелае. Най-добрата възможна сделка с дявола, който дори не иска душа за цяла вечност, а само тяло до смъртта.
Шмит харесва простичките сюжети. Затова и няма изненада накъде поема действието – златната клетка малко по малко отеснява, а младежът открива, че да бъде произведение на изкуството е тежко, самотно и всъщност това, което е считал за важно, е безсмислено. Появява се едно обикновено момиче, но Зевс и системата няма да пуснат лесно от лапите си своята жерва. И се започва истинската борба за свобода.
„Когато бях произведение на изкуството“ е кратка книга, смесила хумор и драма в характерния стил на Шмит. Тя окарикатурява толкова много абсурдни явления от съвременния свят на изкуството, както и сляпото преклонение към красотата – или грозотата, изложена като гротеска. Като типична притча, тя отправя познати послания, но по уверен и майсторски начин, под форма, в която не се натрапват.