Жанр: Разкази, Сборник

Издателство:

Автор: Пиер Мейлак

Оригинално заглавие: Dak li l-Lejl Iħallik Tgħid, 2011.

Преводач: Невена Дишлиева-Кръстева

Корица: Живко Петров, мека.

Година на изданието: декември 2015 г.

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

  Симпатичник е Пиер Мейлак (аз му виках Мелмак на шега) и беше приятно да сме щанд срещу щанд по време на панаира през декември. Тогава още не бях чел и думичка от сборника му, макар да знам за него от доста време, първо от преводачката Невена Дишлиева-Кръстева, а после и от дизайнера Живко Петров, когото за първи път виждам да сътворява толкова нежна корица, чак ми стана съвестно как все в някакви фантастики го забивам. Идеята да чета малтийски разкази не ме привличаше особено, признавам, но човек трябва да се доверява на мнението на приятелите си – и те бяха прави. „Когато изпратим деня“  е красив, топъл, човечен сборник, от тия, които оставят една малка, но важна следа след прочитане.

 29213d cover LEJL lowres  Ще кажа нещо, за което ще отнеса дюдюкания, но сефте. Историите са важни. Те са по-важни от стила, от философията, от вкараните внушения и витиевати размисли. Един разказ е една история и ако тя е интересна, всичко останало може да бъде добавено или изпуснато според мярката на писателя. При Мейлак има истории – и когато те грабват безотказно и те впримчват емоционално, всичко е наред. И за миг не усетих „чуждост“ в разказите му, толкова близки и понятни са, при все че свързвам Малта само с войнствени кръстоносци, любимият ми тип смирени християни.

    Сборникът започна с трагикомичния опит на един възрастен човек да се отърве от дъска за гладене, превърнала се в негов личен враг. Вторият разказ вече грабна вниманието ми – за пътешествието на един син, който следва указанията на баща си, за да открие любовницата, при която е бил щастлив и заради която често не е бил у дома. „Гарванът“ пък е пряма любовна история за това колко лесно пламва огъня и как делникът и случайността могат да го потушат в миг. Следващият разказ ме накара да се смея в рейса – описва погребението на една посланичка, чийто живот преживе не е страдал от липса на пикантни моменти.

  „Държавен преврат“ бе разказът, който ми допадна най-много, защото съвпадна със спомена за едно интересно видео, което показваше как един самотен, отчаян мъж си прави селфита така, че да симулира активен, щастлив живот. Именно по този начин постъпва и героят на Мейлак, само дето в желанието да докаже на бившата си колко се забавлява, той имитира, че се намира в далечна екзотична държава. Точно тогава обаче там се извършва държавен преврат, и за да е в крак със започнатото, му се налага да вземе участие в него и през социалните мрежи да информира втренченото в него обществено внимание. Нещо, което не е лесно от няколко хиляди километра разстояние.

   25229972„Чужденката“ също ми допадна силно с описанието на войната между един ленив епископ и красавица с по-свободни нрави, която държи да се разхожда полугола в къщата си. Предизвикан да наложи своето виждане кое е прилично, свещникът се оказва забъркан в ескалиращ конфликт, от който вярата му не може да го спаси. „Момичето с кубчето на Рубик“ заслужава отбелязване само заради майсторската изненада в края, рядко някой автор успява да ме шашне, но Мейлак успя. „Къщата с наровете“ е находчива любовна история, от която и роман може да се напише, но и така е стегната и изчерпателна. „Последното ти лято, Ейми“ пък ми показа, че Мейлак може да пише и с по-тъмни краски, настръхна ми косата от този разказ, особено след като бях свалил гарда с предния и не очаквах подобно развитие (което доказва и колко важна е подредбата на творбите). Последният разказ, дежурният писателски (всеки автор си има по някой такъв, мисля си), беше по-предвидим от нужното, но все пак приятен за край.

  „Когато изпратим деня“ е къс топлина в мразовитата нощ. Мисля си, че сега е идеалното време да бъде четен, когато пролетно-летните дълги дни са още далеч и само се мержелеят на хоризонта – Мейлак обаче ги прави от реални по-реални. Прекрасен писател, благодаря на издателство „ICU“, че го направиха достъпен за българския читател. Имаме нужда и от този тип тиха, кротка проза, която у нас често се заменя с поза 🙂

  Още ревюта за книгата, до едно позитивни, има в „На по книга, две“, „Аз чета“, „Под моста“ и при Lammoth.

Вземи с безплатна доставка!
Вземи с безплатна доставка!