„Когато порасна, искам да стана чужденец“ е различна книга от почти всички, които съм срещал у нас – в нея са събрани историите на различни хора, които са живели по света, върнали са се в България, останали са там, или дори не са заминавали. Но до един са избрали да работят здраво, да променят към добро средата около тях, да не мрънкат и да се оправдават с толкова често срещаната пасивност наоколо. И зад тези корици се намира много хъс, амбиция, смелост и нестихващ ентусиазъм. Заразно добро има тук.
Да си призная, повечето хора ми бяха непознати. Но до голяма степен в книгата е събран приятелския (и малко от роднинския) кръг около Ели Цонова, или поне с такова впечатление останах от кратките представяния на всеки, така че това е логично. Адски често се споменава Германия – почти всички от включените са учили и/или живели там, използвали са я като трамплин за всичко останало в живота си. През европейската или американската призма, която живелите навън неусетно са усвоили, много от събитията в България изглеждат по различен начин – някак по-преодолими и маргинални, не като отчайващите и непреодолими препятствия, както често са описвани и приемани. Има толкова много оптимизъм по тези страници, а в по-голямата част има и разбирането, че не всички са като хората, обикаляли по света, и че този „балон“, в който мнозина признават, че живеят, не е представителен. Но това и така си го знаем.
Различни професии, различни посоки, но и еднаква убеденост, че всичко може да се надмогне – и всичко може да бъде реализирано, ако се работи здраво, дори напусто понякога. Защото този балон, в който живеят включените в книга личности, се разширява все повече – но дори няма нужда всички да са в него, за да влияят на средата, в която живеят и се развиват. Тя се променя с хората, които са активна, а не пасивна част от нея. И се променя към добро, което рядко личи от медиите и от постоянното скачане от скандалче на скандалче, които будят само евтини и безсмислени бурички в социалните мрежи в общия случай. Работи се и тази работа дава резултати.
Емиграцията е най-болезнената тема на нашето време. Тук тя е представена нюансирано и правдиво, не еднозначно като нещо негативно, а и като възможност за лично развитие и самоизява. Свободата да бродиш по света е изключително важна – и никой няма право да задължава родените на тоя земя като човешка длан да остават тук. Но ако си направим добре къщичката, повече ще се връщат и ще я правят още по-добре. Това си е отговорност – и в книгата тя присъства като нишка, прокарана през всички лични и наглед различни истории.
В „Когато порасна, искам да стана чужденец“ е събрана малка и крайно непредставителна извадка на българското общество, но пък е пълна с готини и творчески хора, които заслужават да бъдат чути. И все пак смятам, че малко излизане от балона е полезно – за калибриране на реалността и на очакванията към нея.
От същия жанр
