Готови за ирландския Уве? Шегувам се, разбира се, но и не съвсем – героят на Анн Грифин споделя редица общи черти с обичания шведски мърморко, но чисто литературно „Когато всичко е изречено“ има различен привкус, да речем, на отлежало уиски, което обилно се лее по тия страници. Една кротка, красива история, в която в заника на дните си един уморен мъж вдига пет поредни тоста за петима близки нему – чрез тях Грифин разказва за непосилната тежина на битието, осмислено само от обичта и споделянето на теглото.
Морис Ханиган има различни лица – в обществото е приеман за безмилостен бизнесмен, който постепенно е натрупал голямо богатство, до голяма степен заради пропадането на богаташката фамилия Долард, чиито земи и притежания постепенно изкупува. Волю или неволю той е свързан с тях от дете, когато помага на майка си като прислуга, присъства на жестоките отношения между баща и син и сам става жертва на натрупания страх и негодувание. По случайност успява да си отмъсти – но така отключва поредица от събития, които ще го преследват в годините напред и за които ще трябва да си плати по един или друг начин. И сега тост по тост и глава по глава Ханиган ще се върне до детството, при трагедията на своето собствено семейство и това на съпругата си, пишейки мислено писмо-извинение на своя син, който е поел по собствен, различен път. Историята лъкатуши сред ирланските пейзажи и чепати характери, сред времена на глад, безработица и емиграция, до благоденствие и относителен просперитет – Грифин е от родените разказвачи, които могат да оживят и наглед делнични събития, но в крайна сметка това е историята на един човек и важното в сърцето му.
„Когато всичко е изречено“ ми напомни на още една любима книга – „Стоунър“ на Джон Уилямс, и двете споделят това тихо, скромно споделяне на човечна и топла история, която е по-често тъжна и рядко весела, по-често ваеща се около загубата и отхвърляща материалния успех като възможност за щастие. Кротка, добра, усмихваща и натъжаваща по правилен начин книга, дърпаща универсалните струнки, които карат душата на всеки човек да запява в тон със своята собствена мелодия на преживените болки и тъги.
Тази книга е първата ми среща с издателство „Артемис Букс“, на които пожелавам успех – и само като колегиално намигване ще им кажа да внимават повече с коректурите следващия път. 🙂
