Кое крепи света, ако не преследването на мечтите?

  Нищо не може да се сравни с усещането да започнеш да четеш непознат досега автор – и да почувстваш как нагазваш в дълбоки води. „Кой крепи света“ на Величка Настрадинова е прекрасен, прекрасен сборник, изпълнен с жизненост, хумор, чаровни герои – и написан с изключителен талант, щедро перо и умение да се бродират истории.  И само се чудя де съм блял, та не съм чел нищо от тази писателка досега.

   Тия разкази са исторически, макар да не им личи, изглеждат лични. Настрадинова притежава рядката способност да щрихова събития с броени думи, с пестеливи изречения. Докато описва чудните съдби на своите герои – почти всички изключителни до невъзможност, но и симпатични в безспирната си борба с живота, тя описва времената и нравите, толкова променливи по нашите земи. Историите често започват по царско време, преливат в описваните еднозначно в мрачни крачки социалистически години, после сякаш пробиват някаква преграда и поемат из радостотегобите на нескончаемия ни преход.

  Увеселително влакче, това са тия разкази. Нагоре, надолу, с бясна скорост, с тоя огромен, 40-годишен тунел, в който нелепи ужаси дебнат, и после лъч светлина в дъното му, огромната надежда… но не се знае дали точно там не започва следващото рязко спускане надолу. Но няма страшно – Величка Настрадинова не търси драмата и тъгата, не търси на живота тъмната страна. Обратното, тя дири щастието, успеха, победата над всичко негативно. Като приказки са тия разкази, толкова невероятни със своите разностранно надарени герои – но на такива идеали се крепи светът, на какво друго?

   Не съм способен да ви опиша колко колиритни са образите по тия страници, дори не мога да реша кой ми е най-любим (глупости, мога, разбира се, Професора, как инак, но тихо, да не чуят другите). Всеки от тях изминава дълъг път, полага неимоверен труд, извършва чудеса в преследване на мечтите си – но ги достига, надминава, набелязва нови – и така минават животите им, в историята, около нея, въпреки нея нерядко.

   „Кой крепи света“ е пореден страхотен сборник от наш автор – ще спомена още само „Сонет 130“ на Ганка Филиповска и „Боксьори и случайни минувачи“ на Палми Ранчев, за да се съберат три книги, които според мен си заслужават  четенето.