Не бях чел досега Жорж Сименон, пък и не може да се каже, че съм много по кримките, но идеята зад сборника „Коледата на Мегре“ ми допадна – три разказа на криминално-коледна тематика, като първият е с иконичния герой Мегре.
Седи си той в коледното утро, размишлява над живота и снега навън, когато две жени нахлуват в дома му – точно в съседната сграда се е случило мистериозно събитие и имат нужда от помощта му. Картинката скоро започва да се подрежда – едно дете е посетено през нощта от Дядо Коледа, който ѝ е подарил кукла. И това далеч не е куклата, която близките му са били приготвили. Мегре потъва в случай, който се усложнява все повече, преди внезапно да се разплете.
Вторият разказ се развива в полицейското управление в коледната нощ – „Седем кръстчета в бележника“. Там спешните телефони постоянно звънят и съобщават за инциденти в Париж, които трябва да бъдат разрешени. И скоро се появява и този, когото всички очакват – неуловим сериен убиец. Но пътем още някой се намесва, а и личните истории на полицаите се оказват важни.
Третата история е за добротата – която може да се появи на най-неочаквани места, включително в бар, където най-често се взимат крайно неразумни решения, за които после се съжалява. Една проститутка ще направи стъпка встрани от обичайния си път в коледната нощ – и спасява друго момиче по най-неочаквания начин.
Хубави, топли, старомодни разкази – доставиха ми голямо удоволствие със своята простота и непринуденост.