„Здравейте, казвам се Христо и съм пристрастен към трилърите на Даниъл Силва“ – ето така бих се представил пред някоя група за взаимопомощ, всъщност читателски клуб под прикритие. Както почти всички са под прикритие в романите на Силва, изключвам Габриел Алон, който смело извършва шеметни подвизи на тихия фронт и използва натрупаната си в над 20 романа репутация, за да спасява пак и пак света от злодеите в него. В ревюто ми за „Челистката“ написах: „колко хубаво би било да има едни такива всемогъщи добри, които да се опълчват на напълно реалистичните всемогъщи зли и да ги наказват за техните грехове“ и сега ми се иска да го повторя и за случващото се в „Колекционера“ – поредната му пристрастяваща история, която започва от заплетена кражба на скъпа картина, допълнена с жестоко убийство, и постепенно се въздига до спасяване на света от ядрена война – какво повече би могъл да иска човек от един политически трилър, нали?
Алон все така не успява да излезе съвсем в пенсия въпреки своите не твърде усърдни усилия. А в тази книга дори ще му се наложи да се върне там, където е ръководил години наред, и да се срещне със своите следовници, които не са твърде доволни да го видят отново в действие. Но се налага – защото бившият топ шпионин е принуден да върви по следите на изключителна картина, открадната преди години и сега преоткрадната наново от красива и опитна професионалистка, която няма представа в какво се е забъркала, но поне разбира на кого трябва да има доверие. Двамата проследяват пътя на картината, осеян с трупове, до Колекционера, руски олигарх с дебели връзки в Кремъл, който има нужда от нея, за да извърши сложна сделка, която да отведе до ядрена провокация във войната в Украйна и в крайна сметка – Армагедон.
С типичното си майсторство Даниъл Силва плете своя сюжет и плавно го издига до сцени, които биха изглеждали абсурдни, ако направо се бе почнало с тях. Но в „Колекционера“ той умело манипулира действителността, за да подготви заговор в самото сърце на руската държава, да въвлече в него най-приближените на Путин и него самия в крайна сметка – и това няма да се размине без сложни комбинации, престрелки, драматични мигове около граничната линия и в крайна сметка довеждане на събитията до ръба на кошмара, от който светът се страхува вече две години, а именно ядрена ескалация на руското безумие.
Рядко давам пет звезди на трилъри, но Силва този път наистина ме впечатли с важните теми, които вгражда в своите приключенски сюжети, и как всъщност прави коментар на реалността около нас през призмата на поредната мисия на своя вездесъщ герой Габриел Алон.
