Първото изречение на книгата е крайно смешно: “Викаха му Шотландеца, защото дядо му бил от Габрово”. Но натам нещата не са чак такива.
Въпросният Шотландец е художник, който от 20 години не е рисувал и се издържа като наемодател. Характерът му е нещо средно между подпийнал Швейк и героите на Мариан Пала. Тоест неадекватен и що-годе забавен.
Та този Шотландец отвреме-навреме го прихваща да си продава стари картини и започва да гради планове къде да ги изложи, за да се излъже някой да ги вземе. При поредния си такъв пристъп той усеща и привличане към параноичната фармацевтка Соня, която не се отдалечава на повече от 50 м от къщата си сама. Жертва на взаимодействието на тези напъни на Шотландеца става Стефан Социалния, който работи в общината и е задължен да осигури помещение за изложбата. Последната се превръща в алкохолна оргия, завършила с една счупена камера и много махмурлушки последици…
Сред страниците се разхождат и още няколко колоритни герои, авторката ги е обрисувала забавно. Сред действието, доста мудно, са разположени и саркастични коментари от реалиите в политическото ежедневие у нас през последната година и нещо.
Романът се чете бързо и леко, но очаквах повече да ме разхили. Не успя, може би страстта към Удхаус и Пратчет си казва думата.
От същия жанр
