Кометите са междинна станция от еволюцията на планетите. Те са видели много. Като останки от формиращата се Слънчева система те могат да ни разкажат много. Както кометите, така и планетите са формирани от междузвездна материя. Разликата е, че от създаването на Слънчевата система планетите са минали през огромна преработка, физическа и химическа, докато кометите от Облака на Оорт остават сравнително недокоснати от опустошенията на времето. Това е основната мотивация за изгряващата ера на изследването на комети с космически апарати. Изследвайки кометите, ние изучаваме своето собствено начало.
Смайващо е колко много знание и информация може да сбере зад две корици великият Карл Сейгън, отново, както и при „Сенките на забравените прадеди“, в дует със съпругата си Ан Друян. „Комета“ е поредната много закъсняла негова книга (издадена е през далечната, казвам го с болка като моя рождена, 1985 г.), също като „Бледа синя точица“ и „Дракони в райската градина“. И все пак това, че вече ги има, а и се преиздават други като „Контакт“ и – надявам се – „Свят, населен с демони“, все пак показват, че има светлина в тунела за рационалната литература у нас.
„Комета“ е шеметно пътешествие, което едновременно се вглежда в далечното минало, когато се е формирала Слънчевата система в яростни сблъсъци и кошмарни катаклизми, и далеч отвъд орбитата на Плутон, където невидими се носят безброй замръзнали тела, останки от този период. Нарядко някоя от тях бива увлечена поради една или друга причина и се гмурва към Слънчевата система, където, ако имаме късмет, я виждаме в небето си, а ако нямаме… е, динозаврите са нямали.
На сатурновата луна Рея например от милиарди години не съществува геоложка активност и пред нас се разкрива свят, от полюс до полюс пренаситен с кратери. В началото междупланетното пространство трябва да е било изпълнено от скални блокове и айсберги, които са се разбивали в сформиращите се светове. Действително точно така са се формирали световете – в яростни сблъсъци.
Привилегировани сме да живеем след осъществяването на мисията „Розета“, която самият Сейгън споменава в книгата като предстояща – през 2014 г. заърши десетгодишната успешна мисия за приземяване на апарат на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко. Направихме го. Науката прави чудеса малко повече от век след полета на братя Райт, но съм наясно, че разпятието и полумесецът вълнуват все още доминиращата популация на планетата. И все пак хората винаги са гледали небето. Сейгън посочва ясно как християнството тотално унищожава всеки помен от систематично мислене и задържа европейската цивилизация в задушаващите си прегръдки за прекалено дълго, докато други, малко по-рационални и по-малко религиозни цивилизации са запазили порива на ума:
Между 1400 г.пр.Хр. и 100 г. китайците са отбелязали поне 338 отделни появявания на комети. От 240 г.пр.Хр. те са пропуснали само едно появяване на Халеевата комета – това през 164 пр.Хр… На Запад чак до XV в. няма сведения за нищо, което да се доближава до системно наблюдение на планети.
Преди новата ера гръцките философи също са стигнали далеч в изследването на феномен, който са можели само да наблюдават с очи и нищо повече. Сейгън описва как някои от великите умове на човечеството от периода са стигнали до поразяващо верни изводи, въоръжени само с ума си и правилно мислене. Но това е забравено за дълги векове.
Западната кометна астрономия преди Ренесанса е хроника на периодични пристъпи на яснота – най-вече в Йония, Атина и Рим – на фона на далеч по-трайното и всеобхватно униние на невежеството, суеверието и заблудата.
–
Ако се заровите в дискусиите около комети през цялото Средновековие, не ще откриете ни една, която дори да се доближава до разсъжденията на Демокрит, Аполоний, Аристотел или Сенека. Средновековните трактати са изпълнени с гадания и поличби, знамения и кръв, мистицизъм и суеверие, като почти никъде няма да срещнете дори загатнат възгледа, че кометите може би са просто част от природата, а не предупреждение към непокорните.
Разбира се, забелязвали са кометите, само че с обсебени от библейски приказки умове не са можели да ги свържат с нищо повече от знамения и пророчества, които и до наши дни се радват на смайващо обезсърчаваща популярност под лоното на псевдонаучната астрология.
През Ранното средновековие свързването на кометите със смъртта на царски особи вече било толкова дълбоко вкоренено, че когато някой владетел умирал, а в небето не било наблюдавано нищо, какъвто е случаят с Карл Велики през 814 г., всеобщото убеждение било, че небесата отново са били споходени от огнен пратеник, само че невидим – „Новата комета на царя“.
Но не само властващата на нашия континент – и превзела голяма част от света с огън и меч – религия е водела до изцяло неверни изводи за вселената и нейното устройство. Сейгън се спира и на злощастното суеверие на ацтеките и по-точно на техния император Монтесума II, който решил, че срещата на две комети в небето е знамение, че бог Кетцалкоатл се завръща, за да си вземе империята… обуздан в собствените си страхове, той така и не дава адекватен отпор на отряда на Ернан Кортес и неговите конквистадори, които успяват да повалят най-великата за времето си империя в Западното полукълбо.
За щастие, идва Новото време и с плахо прокрадващата се секуларизация, на която дължим пълната промяна в живота на човечеството и посягането към звездите, и там вече има за какво да се говори и с гордост. В началото на XVIII век един учен сам прави огромен пробив в изследването на кометите – Едмънд Халей, чиито живот и дело са разгледани подробно и много четивно. Той прави това, което отличава науката от шарлатаниите – прави ясно предсказание, че кометата, наблюдавана през 1531, 1607 и 1682 г., ще се завърне в края на 1758 г. от точно определена част от небето и с много конкретни орбитални елементи. Същият човек прекарва и приятно време с руския цар Петър Първи, което включва сериозни напивания и дори возене на царя в ръчна количка и погромяването на един злощастен жив плет. Всъщност през изумителния си живот, достоен за цяла отделна огромна книга, откриването на комета е от малкото неща, които не са му се случили 🙂
Изключително интересна теория развива Сейгън за един от най-старите символи в историята на човечеството, който се превърна в табу заради нацистката партия – свастиката. С подробни обяснения и позоваване на множество доказателства от исторически рисунки, той приписва появата на символа, който ясно се отличава от слънчевия, на хипотетична комета с четири ръкава (за каквато има данни в китайските архиви на снимката), която е озарила земното небе в предисторията и е останал в паметта на различни народи. Той пише:
В свастиката има нещо антропоморфно. Разчитаме я като ръце и крака в движение. Това е един от малкото символи, които не са нормално срещани в природата и са едновременно прости и завладяващи. Ако нещо подобно бавно се материализира в нощното ви небе сред воали и фонтани от прах, нещо движещо се, живо, почти целеустремено, със сигурност бихте сметнали това преживяване за забележително. Бихте разсъждавали над неговия смисъл, религиозното му значение, неговата поличба. Хората биха изписвали символа, за да го покажат на други и така това чудо да не бъде забравено.
Друг голям учен, чието дело е разгледано подробно – Ян Оорт, който предположил, че огромен облак от невидими за нас комети обгръща Слънцето на огромно разстояние (50 000 АЕ) и че всички комети, които виждаме, са бегълци от тази далечна общност. За справка, на космическите апарати „Вояджър“ им трябваха девет години, за да стигнат от Земята до Уран, и ще им трябват още 10 000 години, за да стигнат до това основно хранилище на комети. Сейгън пространно обяснява как се е появил този облак, от какво се състои, и какво е значението му за човешката цивилизация и лелеяната космическа експанзия за мислещото малцинство на планетата. Сейгън пише:
Съществува популация от примитивни тела, които преди четири и половина милиарда години са били изолирани толкова далече от Слънцето, че никакви изпарявания и сблъсъци не са могли да ги трансформират. Те са материята, от която е формирана Слънчевата система, и ни очакват в Облака на Оорт. Дори само една новопристигнала комета от покрайнините на Слънчевата система е отговорът на този астрономически блян.
Струва си да се прочете как шпионските самолети U-2 са използвани за събиране на фин кометен или метеоритен прах от стратосферата чрез лепкава силиконова смазка, които се откриват за въздушния поток на височина около 20 километра.
Всъщност в този текст засягам само бегло пиршеството от знание, което Сейгън и Друян са събрали в „Комета“. И дори книгата наистина да е доста стара, макар и обновена през 1997 г., по което издание е превеждано, си заслужава да се види докъде сме стигнали в разбирането си за близкия Космос за броени векове. Надявам се да излизат повече такива книги у нас и ще направя сам каквото е възможно това да се случва.
