Оригинално заглавие: Les Comitadjis ou le terrorisme dans les Balkans, 1931.

Преводач: Нина Венова

Корица: Дамян Дамянов, мека.

Година на изданието: 2013

Страници: 200

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

 Често само външен поглед може да покаже същинския образ на историческите събития. И ако този поглед е видимо непредубеден,  а образът – гротеска, значи не огледалото е криво, а нашите възприятия за събитията. Патриотите обичат да се позовават горделиво на писанията на чужденци за България, неотклонно положителни, но със сигурност игнорират наличието на книги като „Комитаджии или тероризмът на Балканите“ на Албер Лондр. А от нея може да се научи много.

  Albert-Londres Факт, книгата не е точно историческа, твърде много емоция, твърде много литература има в нея. Лондр е остро перо, който е написал цял куп книги на щекотливи тематики, ровил се е в зловонни боклуци и е вадил кирливи ризи – журналист от типа, който е силно дефицитен днес. В началото на 30-те години решава да види какво, аджеба, правят тия пусти балканци, та се не кротват, и пристига в София. От слизането на гарата той описва с размах и без да пести негативните краски стаената в ужас столица, движещите се с бодигарди министри, депутати и чиновници, атмосферата на страх пред държавата в държавата – ВМРО. Проследявайки хронологията на събитията, довели както до историческата рана  – Македония, така и до формирането на бунтовни структури, които се израждат в откровено терористични организации и в които битката за власт е кървава като между наркобарони и мафиоти, Лондр се опитва да обясни тоя абсурден възел, в който национализмът и преклонението през идеалите дестабилизират постоянно полуострова и осуетяват всяка възможност за мир на него.

  $(KGrHqUOKpwE6Vrq+(RJBOlw5dgsg!~~60_35 Разбира се, че Албер Лондр няма да бъде четен, та той посяга на национални икони като Ванче Михайлов, правдиво обрисуван в доста неприятни краски. И дори това, че описва откровено и политиката на Сърбия в македонските територии, че се опитва да обясни и това, за което се борят българите, едва ли ще промени този факт – единствено някой изваден от контекст цитат би могъл да свърши работа и да бъде ползван. И все пак „Комитаджии или тероризмът на Балканите“ си заслужава четенето и като висш пилотаж в публицистиката, в рисковано бъркане в гноясалата рана в името на добрата история.

   Искам да изкажа и адмирации за „Факел експрес“ – за предговора, подробните бележки и документалната част в края на книгата – така се прави. Друго ревю за книгата има в Goodreads.

Вземи с безплатна доставка.
Вземи с безплатна доставка.