Продължавам да си наваксвам с трилърите на Джефри Дивър, а „Композитора“ е тринайсетата книга от поредицата му за сакатия гениален криминолог Линкълн Райм. И този път той е предизвикан от убиец с изкривен ум – този път е откаченяк на тема звуци с абсолютен слух, който отвлича човек, за да запише предсмъртните му стонове, които да вплете в класическа мелодия и качи онлайн. Както винаги обаче, Райм успява да прочете и най-малките следи – и успяват да открият и спасят отвлечения в последния момент. Но престъпникът успява да им избяга… и се оказва далеч, далеч – в Италия.
Където започва новата игра на котка и мишка. Райм и неговите сътрудници трябва да идат на Ботуша, където се оказват в пряка конфронтация с местните власти, а основно действащо лице се оказва един млад служител на реда, който досега се е занимавал с дребни престъпления като фалшиви трюфели или некачествен зехтин. Сега обаче се оказва част от екипа, разследващ ново отвличане, което е разпознато като действие на Композитора, а на всичкото отгоре не може да откаже на американците да им помага дори когато това го изправя срещу преките му ръководители. Появява се интересна връзка с един бежански лагер, а и едно странично разследване за американски студент, обвинен в изнасилване – както може да се досетите, всичко е свързано, а по обичаен маниер Дивър в един момент обръща сюжета с главата надолу и всичко се оказва много по-различно от очакваното.
Всъщност точно този обрат за мен до голяма степен издънва книгата. Добре си течеше тя, Дивър си играеше с очакванията ни за стандартното преследване между гениален разследващ и гениален престъпник, интересно оформени местопрестъпления с музикална линия, а самият Композитор бе непредсказуем с нестабилната си психика и опитите да я закрепва с лекарства. Но… така си е решил Дивър, така е направил, добро решение беше смяната на мястото на действие, в Италия всичко има различен вкус, а комичната фигура на влюбения и каращ твърде бавно горски полицай, жертва на желанието си да угоди на всички, бе хубава идея. Наистина ми се иска да поразчепкам края с всички обрати, но няма как, ще разваля четенето на всеки, който посяга към книгата.
