Жанр: Трилър

Издателство:

Автор: Робърт Харис

Оригинално заглавие: Conclave, 2016.

Преводач: Любомир Николов

Корица: Николай Пекарев, мека.

Година на изданието: февруари 2017 г.

Страници: 320

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Вземи с безплатна доставка!
Вземи с безплатна доставка!

   Роман за амбициозни кардинали, които се съревновават ожесточено кой да стане папа? Дайте го насам! „Конклав“ на Робърт Харис ме привлече с обещанието за достоверно описание на един от най-тайнствените процеси на планетата. Ясно е, че както хич не вярвам на оная великденска шашма, че бог пали свещен огън всяка година, така и не вярвам, че същият бог, но в католическите си одеяния, слиза да насочи избора на своя земен наместник. Но и Харис не пише за това.

  31019607  Поредният папа е предал богу дух. Мигновено около леглото се събират най-близките му съратници, а неминуемо започват сметките кой какви шансове има да е следващ водач на католическия свят. Но в XXI век Рим не е център на света. „Конклав“ по своята същност е роман за глобализацията на католическата църква, която е много далеч от монолитна организация, а вече говори на различни езици и далеч не всички от тях смятат, че дължат на Рим нещо повече от формално уважение. От целия свят се стичат кардиналите, някои от които са си осигурили подкрепа в аванс по един или друг начин. След подробно проследяване на ритуалите и традициите, вратата се захлопва. Сто и осемнадесет души имат право на глас, а един от тях ще бъде новият папа. И се започват гласуванията, които трябва да доведат до оня митичен бял пушек, който да възвести на събралите се хиляди вярващи на площада „Свети Петър“, че имат нов пастир, който да им казва какво да мислят.

Пари в брой! – помисли си той и сви устни. Спомни си как покойният Свети отец винаги казваше, че парите в брой са ябълките в тяхната райска градина, първичното изкушение, довело до толкова много грях. Пари, леещи се през Светия престол в непрекъснат поток, който набъбваще до река по Коледа и Великден, когато епископи, монсеньори и монаси прииждаха към Ватикана, понесли пликове, куфарчета и тенекиени кутии, натъпкани с банкноти и монети от вярващите. Една папска аудиенция можеше да събере дарения до сто хиляди евро – на сбогуване посетителите връчваха дискретно парите на неговото обкръжение, докато Светият отец се преструваше, че не забелязва. Предполагаше се, че след това сумите отиват направо в кардиналския сейф във Ватиканската банка. Конгрегацията за евангелизация на народите особено често изпращаше пари до своите мисии в страните от Третия свят, където подкупите процъфтяваха, а нестабилните банки предпочитаха да работят с големи суми в брой.

 30201331 Робърт Харис води разказа си от името на един от приближените на починалия папа, който е натоварен с организацията на гласуването. През неговите очи той описва колко деликатно и сложно е подобно събитие, с което ми напомни ясно на началото на „Кастинг за Месия“ на Петър Делчев, където също християнските първенци се събираха на едно място, но с по-различна цел. Неговият герой е наясно, че много светска суета има в избора на папа, много политика и най-вече – много пари са намесени в свещеното задължение на кардиналите. Същевременно негова грижа е отзвукът, който техният избор ще предизвика по света. И след като гласуване след гласуване избран папа няма, а фаворитите един по един се оказват на прицела на компромати, разбира, че нещо историческо е напът да се случи. И се случва.

    Да, има си солидна доза предвидимост на случващото се на конклава, но Харис умело втъкава още един нишка, която внимателните ще забележат (аз успях :Р). Допадна ми, че светът нахлу в затворения свят на католическия избор на първенец, и че наложи на кардиналите да се съобразят с времето и неговите предизвикателства. Като цяло „Конклав“ бе едно наистина неочаквано удоволствие, нямах никакво определено очакване за тази първа среща с автора и той успя да грабне и задържи вниманието ми от началото до края. Един много интелигентен трилър, който носи и добра познавателна стойност за област, която католическата църква определено би предпочела да е забулена в мистика и свещена тъма. И дори твърд атеист като мен ще признае, че мъдрото управление на Католическата църква може да донесе добро на света, а фанатичното – зло.