Не, това не е от ония книги. Да, знам колко ги харесвате. Да, сигурен съм, че за вас истината е някъде там. Не, аз не мисля, че е там, мисля, че е тук, под носа, и основно зад него – в работещия мозък. Смръщвате се, усещате, че нещо не вярвам в същите неща като вас. Спокойно, вярвайте в каквото си искате. Но не претендирайте, че знаете нещо, след като предпочитате водата да има памет, медът да лекува рак, евреите да кроят зловещ заговор срещу света и сте убедени, че в Пентагона не се е забил самолет на 9/11. Не ви се сърдя – и аз съм вярвал в куп глупости: и в Бог, и в астрология, и конспирациите не съм подминавал с лека ръка. После открих Сейгън. И Голдейкър. И Шърмър. Сега чудесно се напасва и Дейвид Аронович с неговата „Конспирациите: тайни и загадки в новата история“. И вече предпочитам да знам, не да вярвам.
Една от първите конспирации, която Аронович разглежда, е тази за изфабрикуваните „Протоколи на ционските старейшини“ (по-често съм го срещал като „Протоколи на ционските мъдреци“), която обожествяваният от някои Хенри Форд разпространява усърдно, с което доказва, че човек може да е гений в една област и абсолютен тъпак в друга. Авторът проследява произхода им до Париж през XIX век, а след това показва как в наши дни в Близкия Изток те все още имат мощно пропагандно въздействие. След това се зареждат класическите модерни митологии за Пърл Харбър (и изобщо влизането на САЩ във войната), кацането на Луната, убийството на Кенеди, по-непознати като съдебните процеси в СССР, където невинни хора са обвинявани в зловещи конспирации срещу комунизма, отричането на Холокоста (по света тия популисти ги съдят, при нас стават депутати), смъртта на Мерилин Монро, на Даяна…
Цяла глава е посветена на шашмотевината за кръвната линия на Иисус, която тръгва от псевдоистория, а Дан Браун превърна в псевдоистерия. Разбира се, не са пропуснати Деникен, Великовски, Ханкок и др., чиито книги се продават добре и предобре. Истината е, че зад всички скандални конспиративни теории стои ясната цел да се обхване един жаден за сензации, за различни обяснения пазар – и фактът, че огромна част от хората предпочитат да четат видими шарлатанщини, вместо сериозните учени, предполага постоянното роене на измамниците, които паразитират върху това. И Аронович, и Шърмър описват подробно тази психологическа зависимост, която всеки е изпитвал в един или друг момент – напиращо отвътре желание да повярваш в нещо, а мозъкът услужливо пропуска зейналите пропасти в уж стройната теория, за да създаде алтернативната реалност, която търсиш.
9/11 е неизбежна тема, особено с безбройните си подконспирацийки, като тази, че 4000 евреи не са отишли на работа на този ден. Авторът проследява и набляга на гледаните от милиони филми по темата, които имат малко общо с тая планета и физичните й закони.
Истински ценното в „Конспирациите: тайни и загадки в новата история“ е не просто проследяването на вихрещите се алтернативни обяснения на събитията, а проследяването на корените им – което не е никак лесна работа, особено след появата на интернет, който мултиплицира безброй пъти една лъжа, преди с лекота да я утвърди като истина. Аронович педантично показва ролята на медиите, които в джунглата на конкуренцията помежду си пренебрегват с лекота задължението си да проверяват какво пускат, а нерядко конспирации произхождат и директно от желанието да се вдигнат тиражите. Книжният бранш безспорно дължи голяма част от приходите си на фантастика – под този знаменател влизат и всякаквите конспиративни книги, езотерика, астрология, всякаквите алтернативни лечения и прочие, знаете с какво са пълни щандовете на книжарниците. Телевизията и особено сутрешните шоута дават думата на всякакви шарлатани, които си приказват на воля глупости, докато леконравни блондинки ги зяпат щастливо, продавайки на аудиториите си боклучави мисли и страхове. И алтернативен на вечния въпрос „Кой препоръча Делян Пеевски?“ е и „Кой възвиси до гуру Еленко Ангелов Кемтрейлскорептилски?“.
Чудесна книга, искрено препоръчвам – знам, че се повтарям, но колкото повече книги се издават и четат, толкова повече тая държава ще има шанс да се измъкне от блатото. Но ако вместо това продължават бясно да се изсипват и четат книги за Ванга, Дънов и сие – тогава няма оправия и всеки сам, чрез избора си в какво да вярва, поема отговорност за реалността наоколо. Аз продължавам да търся рационални книги, пък все си мисля, че за тях има мислещи хора у нас.
От същите жанрове
