Жанр: Приказки, Фентъзи

Издателство:

Автор: Т. Кингфишър

Оригинално заглавие: Nettle & Bone, 2022.

Преводач: Диляна Георгиева

Корица: Живко Петров, мека.

Година на изданието: 2024

Страници: 304

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg

…що за живот водиш, че в крайна сметка да правиш куче от кости?

„Коприва и кости“ не е от книгите, които бих избрал с лекота за четене, още по-малко бих очаквал да ми хареса толкова много, просто не си падам по приказното фентъзи. Но Т. Кингфишър е взела всички приказни клишета, начупила е костите им, бухнала ги е в яма, която е подпалила с неподправения си разказвачески талант… и се е получила една адски четивна и забавна приказна история, която тук-таме се движи по бръснача на хоръра, като например в един откачен момент, в който зъбите в устата на героинята… танцуват: „Ако другите ѝ зъби танцуваха, то разваленият кътник подскачаше. Все едно се блъскаше в бузата ѝ, а останалите се удряха ли, удряха като птица в стъкло.“ Поетичната проза допринася за очарованието на тази нетрадиционна приказка, в която принцът няма да спасява точно никоя принцеса, вместо това именно принцесите ще трябва да поемат нещата в ръцете си – и особено една, Мара. Тази, която никой не забелязва, и за която е предопределен манастирът, докато нейните две по-големи сестри трябва да изпълнят семейния дълг и да се омъжат за този, който ще осигури мир и спокойствие за малкото им, оградено с агресивни съседи, кралство.

Зачуди се дали старите легенди за герои, които убиват чудовища, и за девици, затворени в кули, не са включвали дълги, монотонни периоди, докато бъде открито чудовището или построена кулата.

Но това не е история за политика, а за орисническа магия. Тази, която се изрича над люлката, и която е ключова в някои любими приказки. Едновременно с това е история за причудливи творения като Кокалан, кучето от кости, със скрепването на което започва разказът, за преденето на копривена вълна, която изгаря ръцете, за улавянето на лунна светлина в буркан (което се оказва по-лесно от очакваното, допадна ми това разчупване на модела). И в крайна сметка за едно момиче, което не знае къде да потърси помощ, освен при невестите на праха, тези причудливи жени с магически умения, от които всички се страхуват – и има защо навярно. Пред Мара се е простряло опасно, но и вълнуващо приключение, което ще я отведе до пазара на гоблините, откъдето ще спасят един злополучен престъпник, ще се озове в компания на кокошка, в която е вселен цял-целеничът демон, на кукла, която е обсебила стопанката си, ще се сблъска с доста противни призраци, а за капак и с могъща орисница, която се е заклела да защитава едно морбидно кралско семейство и сама не знае годините си. И да чува постоянно „навярно всички ще умрем“, както гласят устойчиво не твърде оптимистичните прогнози на едната ѝ спътничка. И тази Дороти обаче случва на спътници, това е определено, макар че нейният Оз се крие в огромен гробищен лабиринт под двореца на смъртта, където дебнат още и още причудливи и мрачни творения.

„Коприва и кости“ се чете с лекота и очарова с идеите, които са вложени в нея – и то в жанр, в който сякаш всичко отдавна е казано, преразказно, потретено и прочие. Светът, който описва, има потенциал да бъде разширен, и ми се иска да го направи, но определено ще чета и другите ѝ книги, когато – неизбежно – бъдат преведени. Романът на Т. Кингфишър ми напомни на един чудесен сборник, който четох преди десетина години – „Кървавата шапчица“ на Анджела Картър, още един изявен писателски глас, който умее да бродира из вълшебното и да преобръща изцяло познатите от векове истории. Защото приказките в крайна сметка са точно това, мрачни истории за дълги зимни вечери, и точно този роман изглежда по-близо до автентичното в жанра от всяка захаросана преработка на магичните истории, с които сме израстнали.

 

 

 

 

 

 

 

огромна гробница под двореца