Джеймс Ролинс остава сред най-интересните трилър автори, които чета, не съм срещал досега друг като него, който успява да комбинира така добре наука и екшън. И в „Короната на демона“ той трупа един след друг изумителни факти, които в обичайния послепис се оказват почти изцяло истина – но добре комбинирани, могат да застрашат целия свят.
За разнообразие този път японци са лошите. Още през Втората световна война техни шпиони крадат важен артефакт, който крие ужасяваща тайна отпреди милионолетия, а десетилетията след това дават времето той да бъде изследван и отмъщението на имперята да бъде подготвено. Както е обичайно, на прицела на поредния апокалипсис се оказва член на екипа Сигма. Грей Пиърс по изключение е решил да си вземе отпуска със своята любима, не по-малко смъртоносна от него, но на Хаваите ги очаква кошмарът – безпилотни самолети изсипват ята смъртоносни насекоми, дошли сякаш от праисторически кошмар. И наистина идват от там, готови да убиват по жесток начин всичко, което се движи. Единственият изход сякаш е стерилизирането на райските острови с ядрени бомби, за да се спре разпространението на нашествениците, които не могат да бъдат спрени по никакъв друг начин.
Оттук екипът на Сигма поема в две посоки – в едната се търси базата, от която са изпратени самолетите, и там се разкриват част от тайните на праисторическите чудовища, от друга, се поема по пътя на учения Джеймс Смитсън, чиито останки Александър Греъм Бел краде от Генуа, за да се пренесе в САЩ (факт, между другото), и в крайна сметка се стига до древна солна мина, където има и кехлибарени залежи, пазещи останалата част от загадката. Пътем се стреля много, взривяват се бомби, планове се променят постоянно, а светът се лашка на ръба на унищожение – или попадане под властта на нова японска империя, която единствена може да контролира популацията на безсмъртните насекоми.
„Короната на демона“ предлага всичко, заради което е Ролинс е толкова тачен – неспирен екшън от първата до последната страница, интересни научни куриози и смели във всеки един момент герои, които се опълчват пак и пак на злото, което заплашва света. Лято е – какво повече му трябва на човек?
