Човешката раса го прави през цялото време. Тъпаците си остават у дома. Любознателните хора плъзват навсякъде и се опитват да открият в какви неприятности могат да се забъркат. Това е моделът на човешкото поведение.
Ето ги „Космическото семейство Стоун“, или както в средата на миналия век все-още-не-толкова-великият Робърт Хайнлайн ги именува The Rolling Stones (десетилетие преди появата на музикалните им съименници). Семейство като никое друго и очевидно вдъхновение за създаването на една симпатична анимация, която много обичах като дете – „Семейство Джетсън“, които живееха в не чак толкова далечната 2062 г. Чудатото семейство се отличава с енергични близнаци с още по-чудати от наша гледна точка имена – Кастор и Полукс, които са нищо по-малко от двамина свободолюбиви гении с неспирни предприемачески амбиции. Техните инженерни познания са за завиждане, мечтите им за скиторене из космоса – необятни, а за щастие имат и семейство, което да ги подкрепи, макар и далеч не по начините, по който на тях се иска. Защото в тая причудлива фамилия, базирана така удобно на Луната, всички са изключителни, а най-вече такава ще да е баба им, както се доказва неведнъж. И обичат да скиторят из Космоса.
Ти срещал ли си някога нормален човек? Аз не съм. Така нареченият „нормален човек“ е плод на въображението. Всеки член на човешката раса, от първия пещерен човек, та чак до върховната кулминация на цивилизацията, а именно аз, е бил егоцентричен като домашен любимец енот, щом успееш да го видиш без маска.
Историята започва с несполучливия опит на близнаците да изкрънкат от баща си изкараните им възчестно пари, за да си купят… космически кораб. Но идеята покълва сред семейството и те вкупом поемат на шеметно пътешествие към Марс, пренасяйки с надежда като полезен товар стари велосипеди, за които очевидно има голямо търсене на Червената планета. Но Хайнлайн не е автор, който ще ни забавлява само с приключения – неговата история включва опростени физични обяснения за науката на междупланетните пътувания, а обучението на близнаците в материя, непонятна за съвременните младежи, не спира и за миг: „Продължиха обучението със сложните раздели от висшата математика: сложната логика на матричната алгебра, замръзнала в красиви редове, тензорните изчисления, които разкриваха света на атомно ниво, дивите и прекрасни уравнения от Теорията на полетата, които правеха човека цар на Вселената…“. Те трябва да доказват пак и пак, че знаят какво да правят в космоса, а скоро ги очакват и още по-големи предизвикателства, след като майка им трябва да се прехвърли на друг кораб, сполетян от епидемия. Първо на Фобос, а след това и на самия Марс ги очакват бизнес разочарования, но и гениални хрумки, а пред семейството предстои и да види какво точно се случва в астероидния пояс, където очевидно всеки може да забогатее… или не. И да не забравяме плоските котки! Великите марсиански триочкови мъркащи и недраскащи плоски котки, които действат разнежващо на всекиго, но чиято популация трябва да се управлява с желязна ръка, инак може да доведе коя да е екосистема до колапс.
Чест прави на изд. „Протон“, че след „Бъдещи истории“ том 1 и том 2 обръщат взор към тази неиздавана досега у нас юношеска фантастика. „Космическото семейство Стоун“ е отломък от друга епоха, в която мечтите, че науката ще позволи на човечеството да заживее с лекота из космоса, са живи (да не забравяме, към излизането на книгата дори кацането на Луната е още само блян), в която представата за едно здраво, рационално общество, в което децата могат да са пакостници, но това не им пречи да усвояват върховете на човешкото знание, е изглеждала възможна – като цяло времената преди телевизията и особено преди социалните мрежи, нали. Забавно е как Хайнлайн се шегува с нелепия сериал, който членовете на семейството пишат и изпращат с ретрометоди, а най-забележително е (както е изрично посочено и в чудесния предговор към книгата) колко живи и забавни са диалозите между членовете на това причудливо, но така привлекателно семейство. Пак тук за първи път авторът използва цитата за „странник в странна страна“, с който по-късно ще озаглави навярно най-знаковия си роман.
С две думи – лека, непретенциозна фантастика е това, и съм сигурен, че ако я бях чел преди четвърт век, щеше да е сред любимите ми книги.
Книгата може да се поръча от сайта на издателството.
