Оригинално заглавие: Turtles All the Way Down, 2017.

Преводач: Юлия Чернева

Корица: Твърда

Година на изданието: ноември 2017 г.

Страници: 272

Рейтинг :

Време за четене: 7 минути

Ozone.bg

  Може би аз съм само една лъжа, която шепна сама на себе си.

(В началния ми текст за книгата бях допуснал груба грешка, смесвайки черти от двете главни героини. Отлагах дълго това ревю поради липса на време, мина се над месец и половина от прочитането, извинявам се, че се предоверих на паметта си. Все пак общото впечатление си остава същото, но коригирах сюжетните детайли.)

 Неведнъж съм споменавал, че любимите ми тийн автори са Патрик Нес и Дерек Ланди и не пропускам нито една тяхна книга. Сега си мисля, че навярно на трето място бих могъл да поставя Джон Грийн, макар че наистина почти нямам досег с никого друг от десетките автори на янг адълт, които се издават у нас. Преди четири години прочетох „Вината в нашите звезди“ и много ми допадна, така че реших да видя какво е сътворил авторът зад енигматичното заглавие „Костенурки до безкрая“, което лесно отвежда към забавната теория за света върху костенурка, тя върху друга… и така нататък до полудяване 🙂

  36471158 Запознайте се с Аза Холмс. Тя е наглед типична тийнейдърка, която обаче воюва всеки ден със себе си в своята глава – окована в натрапчиви мисли след гаден инцидент, когато е била малка, тя прави всичко по силите си да бъде нормална… но това не е винаги възможно. Да си различен, е най-страшното в младите години, когато социалното приемане е в основата на изграждането на Аза (хм, случаен каламбур). Постоянната параноя и хипохондрия са част от живота ѝ и малко неща могат да я успокоят – сред тях е нейната приятелка Дейзи. Тя, от своя страна, притежава наистина развинтено въображение, пише забавен – и почти популярен! – фен фикшън по „Междузвездни войни“ (а знаем какви поразии може да направи един фен фикшън, ако се оцвети в сиво). Отделно за Дейзи парите са проблем, налага ѝ се да работи успоредно с училището, но пък е винаги готова да се впусне в приключения – ако пък едно такова е придружено с голяма материална награда, нищо не може да я спре.

   37804325Джон Грийн умело вписва основната си идея за приемането на различните и подкрепата за тях в личните им битки в по-свободната сюжетна линия за изчезването на един нафукан богаташ. Както подсказва фамилията на едната от главните героини, те се забъркват в любителско детективско разследване, което ще ги отведе до Дейвис, един от синовете на изчезналия. Аза го познава бегло от по-рано, но определено двете деца се движат в толкова различни социални кръгове, че приятелството им е било изключено. Сега е различно, всички условности са разрушени и може да се случи нещо неочаквано. За щастие, Грийн не е от баналните автори, които ще минат по линията на най-малкото съпротивление и ще съсипе книгата с поредната евтина любовна история между Принца и Пепеляшка. Привличането между двамата е объркано, сложно… истинско като повечето тийнейджърски влюбвания. Намесени са едно застрашено от изчезване влечуго, много пари, социални мрежи и какво можем да научим за хората от тях (всичко!), което отвежда към умерено количество приключения и недоразумения. И разкрития, които са повече душевни, отколкото фактологични.

 Проблемът с момчетата е, че деветдесет и девет процента са готини и стават. Ако ги изкъпеш и облечеш, както трябва, и ги накараш да стоят мирно и да те слушат и да не се държат като тъпаци, са си съвсем приемливи.

 36343047 „Костенурки до безкрая“ е закачлив, но и тъжен роман. В него е описан светът на тийновете отвъд Океана, но достатъчно паралели могат да се направят, технологичната глобализация си казва думата. Важните теми са обичайните – приятелството, семейството, приемането, любовта, разбирането къде трябва да спреш, за да не нараниш другия… всичко, за което се е писало и ще се пише до края на света, защото емпатията може да се възпитава и чрез книги, а точно тя е толкова нужна. Джон Грийн пише уверено и докосващо, не избира лесните теми, които навярно биха му донесли повече фенове и приходи, не се задоволява със захаросани разрешения на проблемите. И точно в това се крие чарът на книгите му (да де, две съм чел само, но и другите не ще да са лоши).

 36464432  Единствено не разбрах защо е нужно книгата да е с твърди корици, но нейсе, в последните години има прекрасно връщане към по-качествено книговезване и най-малкото книгите ще оцеляват при препрочитания.

  Хубави ревюта за книгата има в „Аз чета“, „Хрисиландия“ и при Маргарита Бурмова.