Оригинално заглавие: 本を守ろうとする猫の話, 2017.

Преводач: Боряна Джанабетска

Корица: Мека

Година на изданието: декември 2021 г.

Страници: 208

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

   Май почнах да пораствам, сигурно хапчетата, които препоръчваше Пипи, все пак са изветрели. По всяка логика такъв тип обяснение в любов към книгите би трябвало да ме трогне – така бе и с „Професия читател“ на Бернар Пиво, и с „Приключения с книги“ на Ясен Антов, с „Книжарничката на острова“ на Габриел Зевин, с „Градът на сънуващите книги“ на Валтер Мьорс, с „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра” на Робин Слоун, с  “Като роман” на Даниел Пенак, с “Къщата от хартия” на Карлос Мария Домингес и още цял куп. Но „Котаракът, който спасяваше книги“ на Сосуке Нацукава ме остави почти безразличен – и не мисля, че ще да е от различния културен контекст.

    58322877._SY475_Ринтаро Нацуки е от саможивите младежи (наричани хикикомори) – той далеч предпочита да прекарва време в дядовата си книжарница, отколкото да общува с връстниците си. Тази малка книжарница е вълшебно място за него – пълна със стари книги, много от които не могат да се намерят нийде другаде, тя е пристан и едновременно място за приключения къде ли не сред страниците. Но дядо му си отива от този свят и Ринтаро трябва да се сбогува и с него, и с любимото си кътче. Спира да ходи на училище и по цял ден седи сред книгите, което привлича вниманието както на двамина негови съученици, така и на една говореща котка. Която има за него нелека задача – да я придружи в няколко странни приключения, в които трябва да се спасят книги от хора, които не се отнасят добре с тях. А пътем младото момче трябва да преоткрие и своя път напред.

56755560   Нацукава копира пряко „Малкият принц“ на Екзюпери и не го крие, още в началото я споменава ясно, след което изпраща своя герой не на различни планети, но при различен тип хора, които приличат на героите на французина – обсебени от свои лични лудости, те не се отнасят с книгите подобаващо, а котката и момчето трябва да променят това. Историята тече праволинейно и предвидимо, с неизбежната щипка любов, и наистина съжалявах, че не мога да я съпреживея, както навярно мнозина друга са успели. Сигурно и аз съм един от тези герои, които котката би набелязала 🙂