По принцип вече не купувам книги с клеймо “конспирации”, но тази се оказа приятното изключение от правилото. Взех я заради вече потъналата в дебрите на миналото дипломна работа, трябваше ми повече информация за машинациите на петролните концерни и не сбърках.
Стърн изгражда хронологически своя текст, започвайки с първите компании в зората на използването на нефта като монополиста “Стандарт ойл”. Отделни глави са посветени на Близкия Изток, на Южна Америка, на създаването на ОПЕК, ролята на петрола по време на Студената война, както и промяната на методите след нейния край. Стърн не си поплюва изобщо – критикува и громи, дърпа завеса, зад която се крият безброй човешки жертви, гигантски подкупи и основно безмерна доза алчност и цинизъм. Погледът му не се съсредоточава само върху американските нефтени корпорации – на прицел са и европейските, и азиатските гиганти. В края авторът се опитва да направи и прогноза за бъдещите измерения на глобалния конфликт за “черното злато”.
И така, кой спечели петролните войни? Отговор на този въпрос няма как да има, особено като те още не са достигнали своя апогей. Но след крушението на “Бритиш петролиум” в Мексиканския залив знаем кой губи от тях – цялото човечество и природата.
От същия жанр
