Нито една наука не може да даде обяснение за чувствата на хората към орхидеите. Изглежда, тези растения са способни да подлудят човек. Онези, които са влюбени в тези цветя, ги обичат до побъркване. Орхидеите са способни да събудят страст, по-силна дори от романтичната любов. Те са най-сексапилните цветя на земята.
Да, това е книга за цветя, но повече е история за страст и лудост. В „Крадецът на орхидеи“ Сюзън Орлийн поема на причудливо пътешествие не само сред кървавото миналото на ловците на орхидеи, но и сред колоритни съвременни общности, за чието съществуване изобщо не подозирах. Всички навярно знаят за треската за лалета в Нидерландия през XVII век, но едва ли са много хората, които знаят, че подобна треска за орхидеи измъчва хиляди от векове насам – и така до наши дни. Цветя, които съчетават в себе си мистика и магия, които обсебват умове и погубват животи – но едновременно с това са способни да донесат безмерна радост на тези, които са паднали в плен на тяхното очарование.
Дори „Орхидеята призрак“ да бе просто един фантом, тя все пак беше достатъчно пленителна и съумяваше да прелъстява хора, които отчаяно да я търсят година след година и километър след километър.
Гръбнакът на историята е посветен на Джон Ларош – ексцентричен чудак, свързал живота си с орхидеите, който има фиксидеята да клонира един от най-редките видове – “Opxидeя пpизpaĸ” (Роlуrrhіzа lіndеnіі), която се е показвала на малцина в дивата природа. Ако успее, той ще е богат. В блатата на Флорида и в неговата компания Сюзън Орлийн ще открие по трудния начин какво е да си отдал живота си на тези растения – природните опасности, достойни за приключенски роман, са комбинирани с пререкания със закона, с бизнес интересите на индианците семиноли и какви ли още не чудатости. Ларош е съвременен пират в добрия смисъл на думата – свободолюбив и устат, той не се страхува да върви по ръба на закона или малко отвъд него, за да прави това, което иска – а именно да събира орхидеи от резерват, в който те са защитени. Той има свои разбирания за правилно и грешно и докато го следва, Орлийн изгражда портрет на човек, който ми напомняше на героите на Стайнбек от „Улица „Консервна“.
Красотата може да бъде мъчително погубваща, но орхидеите невинаги са красиви. Много от тях са причудливи или странни, а всички са грозновати, когато не цъфтят. Те са древни, комплексни живи същества, които са се приспособили към всички природни условия на земята. Надживели са динозаврите, възможно е да надживеят и човечеството. Могат да създават хибриди, да мутират, да се кръстосват и да мутират. Те са архитектурно съвършенство и претенция в едно, те са жилави и нежни, те са едно цветно бижу на върха на купа сено.
Орлийн проследява и противоречивата история, която свързва хората и орхидеите. Векове наред прочути ловци бродят по цялата планета по поръчка на богати колекционери – но редом с успехите те често губят и живота си по време на тези експедиции в диви земи. Ето един показателен пасаж: „През 1901 г. осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и излезе от гората…“ Авторката е събрала десетки такива истории в едната глава на книгата, като подробно описва как едни видове биват откривани, а други – загубвани. Тя проследява как постепенно събирането на диви орхидеи преминава в отглеждането и кръстосването им, създаването на нови интересни видове, както и самото клониране, което позволява някогашните скъпи растения днес да са общодостъпни – или поне масовите видове.
„Крадецът на орхидеи“ е нещо средно между личната история на Сюзън Орлийн за нейното изследване на съвременния свят на поклонниците на орхидеите и всичко, свързано с тях, и приказката за тяхното превръщане в обект на нестихваща страст от страна на хората. Поредна страхотна книга на издателство „Ерове“, силно препоръчвам да видите и „Дивашка жътва“ на Карл Хофман и „Змията и Дъгата“ на Уейд Дейвис.
От същите жанрове
