Продължавам с очертаващия се като огромен опус “Крахът на титаните” на Кен Фолет. Както писах вчера, двамата тома са само първа и втора част на книга I, та явно Фолет е решил наистина да покрие целия “XX век”, както е озаглавил очакваната трилогия.
Целият втори том е посветен на Първата световна война и приключенията на авторовите герои сред нейния хаос – вижте ревюто на първата част, за да се ориентирате кой кой е. Валтер и Фиц в името на честта поемат към фронта и вземат дейно участие в боевете, всеки по различен начин, а Фолет решава да ги срещне на бойното поле на първата Коледа на войната, когато се случва известното побратимяване на войници на бойното поле. Фиц има сериозни проблеми с Били – братът на домакинката в имението му Етел, кояторажда тайно дете от херцога. Били става трън в петата му, отстоявайки правата на войниците, отказвайки да изпълнява откровено глупави заповеди, а накрая двамата ще се сблъскат и сред Сибир, където са изпратени на секретна мисия да мобилизират сили срещу болшевиките. Същевременно сестрата на Мод, тайно омъжена за Валтер (война е, не може да обявят брак на германец и британка), и Етел заработват заедно в името на правата на жените и постигат сериозни успехи, вбесявайки закостенелите патриархални британци.
Около двете руски революции се въртят приключенията на Григорий (който в този том е “прекръстен” на Григори), който става един от приближените на Ленин, а преди това се оказва сред главните виновници за избухването на Февруарската революция. Брат му Лев пък дроби каша след каша в САЩ, играейки си с търпението на мафиотски главатар, а Дюс Деуор продължава с наивните си напъни да гради кариера в политиката по честен и открит начин.
Сред този том Кен Фолет, който иначе безкрайно ме впечатли с “Устоите на Земята”, вече ме издразни доста. Разпъвайки толкова нашироко платното си, картината му става като пъзел, който има куп празни места, останали незапълнени заради опитите му през съдбите на героите да проследи всички важни събития в Германия, Великобритания, САЩ, Русия и бойните полета между тях. Действието непрестанно прескача месеци, сложни събития биват обяснявани по крайно опростен начин – примерно влизането на САЩ във войната – и ми се струва, че точно така се коват митовете, които остават в главите на хората. Нещо като историческите филми по “Дискавъри”, които описват в лъжливи черно-бели краски всичко, свързано с войните през XX век.
И още – Фолет доста високомерно слага героите си като проводници на едни от най-важните решения, променили света – примерно младият немски благородник Валтер се оказва автор на идеята Ленин и другите болшевики да бъдат пропуснати през Германия, а после му хрумва и че не е лошо да ги финансират щедро, за да ги подпомогнат в домогванията им към властта. С подобни похвати Фолет излиза извън историческия роман и започва да пише алтернативна фикция, която не приляга на амбициите и възможностите му.
P.S. Вчерашните ми забележки към предпечата на книгата важат изцяло и за този том, но вярвам, че в новото издание няма да имам основания за тях.
