След изумителния исторически шедьовър “Устоите на Земята” очакванията ми за първите части на “Крахът на титаните” бяха огромни. Разказваческият талант на Кен Фолет, пренесен в XX век – сред всичките му неразбории и кошмарни милитаристични вакханлии – това трябва да е Роман, бях убеден. След затварянето на втория том мнението ми е доста по-балансирано. “Крахът на титаните” е безкрайно различен от “Устоите на Земята” – от 1989 до 2010 г. се оттече доста вода, а Фолет е и написал доста книги между тях. Странното е, че според мен “Крахът…” е по-слаб от “Устоите…”, но това трябва да се приема с едно голямо наум – средновековната сага на Фолет е завършено произведение, а трилогията му “XX век” е само начената с две части – всичко е възможно да се случи, наистина.
“Крахът на титаните” е един пъстър пъзел, който обхваща огромни части от планетата. Пет семейства с различно социално положение са взаимосвързани и набъркани в събитията, променили света от началото на миналия век. Две приятелски благороднически фамилии – британска и немска, се оказват от двете страни на фронтовата линия на Първата световна война. Валтер фон Улбрих, чийто баща е приближен на кайзера, се влюбва в сестрата на херцог Фицхърбърт (Фиц) – Мод, яростна феминистка и водач на движение за правата на жените и даването им на право на гласуване. Валтер и Фиц са приятели, но войната ги разделя. В Уелс малкият Били започва работа в мината като баща си и дядо си, а сестра му Етел работи като домакинка в имението на Фиц, докато не забременява от него. Съдбите на Етел и Били са много различни от очакваното предначертание на социалния им произход…
Отвъд океана младият Гюс Деуор – може би най-неубедителният образ в романа – прави кариера при американския президент Удроу Уилсън, която ще го запрати сред висшите британски и немски кръгове по време и след войната. На другия край на света двама братя – Григорий и Лев – се опитват да оцеляват в Санкт Петербург сред рухващата Руска империя. Двамата са пълна противоположност и докато Лев нагло бяга към САЩ, където се забърква с тъмен бизнес, Григорий остава в руската столица с жената, на която брат му е направил дете. Революцията наближава, а той става все по-страстен привърженик на левите идеи, което ще го постави сред силните на деня.
Първият том на “Крахът на титаните” е ситуиран до началото на Първата световна война и до голяма степен е посветен на запознаване с героите. Техните съдби лесно се преплитат по най-неочаквани начини, но до голяма степен реалистично – Фолет остава здраво стъпил на земята в началото, нещо, което не може да се каже за втората част, където авторът вече разгръща широката картина на свят, затънал в кървава и продължителна война.
Както и в “Устоите на Земята”, Фолет пише леко и завладяващо, умело разгръща сюжета си, макар тук да е стъпил на огромна площ, с много по-разнообразни герои и тематика. Още повече, че усърдно се стреми неговите образи да са намесени във всички важни събития, предопределили съдбата на света, а нерядко и от самите тях да изхождат решаващи идеи. Това е по-видимо във втората част, но за нея – утре.
P.S. За съжаление отново, както в предния роман, и тук са налице ред неприятни предпечатни недостатъци като “й” вместо “ѝ”, печатни и пунктуационни грешки, промяна на имена и някои други неща, които развалят впечатлението. След разговор с издателството получих уверение, че книгата ще се преиздаде в достоен вид, за което искам да поздравя “Студио Арт Лайн” – грешките са част от работата и трябва да бъдат поправяни, за да могат достойни автори и имена да бъдат издавани по най-добрия възможен начин.
