„Край на дежурството“ е толкова очакваният финал на трилогията за Бил Ходжис, започнала с „Мистър Мерцедес“ и продължена с „Търси се“. До голяма степен последната може да се пропусне, тя има всички качества на отделен роман с хлабава връзка с основната тематика на първата и третата – а именно сблъсъка между пенсионирания детектив Бил Ходжис и психопата Брейди Хартсфийлд. Брейди пострада тежко в края на първата част и причиненото му мозъчно увреждане осуети възможността да си получи заслуженото за изродщините, които насътвори – но Кинг по обичаен маниер прибягва до свръхестественото, за да му даде нов шанс да се развихри – и, разбира се, да даде нов шанс на Ходжис да приключи последния си случай.
Самият детектив има да се бори с още един враг – рака. Стройно подреденият му живот е напът да рухне, а хората около него са готови на всичко, за да го накарат да се лекува дори насила. Само дето здравето му остава на заден план, след като вълна от странни самоубийства залива града – и част от жертвите са пряко свързани с оная мъглива утрин, в която Мистър Мерцедес помете тълпата чакащи за работа. Изродът Брейди може да изглежда като зеленчук, но всъщност си е върнал напълно съзнанието – не и без помощта на експериментално лекарство, което един безскрупулен лекар му дава, използвайки го като опитно свинче. Има и бонуси – телекинеза и умение да влияе на по-слабите умове около себе си. Брейди стъпка по стъпка започва да подготвя отмъщението си, а за него в помощ му идва една игра с рибки, която притежава хипнотични свойства.
Ходжис винаги е подозирал, че битката му с Брейди не е приключила – и новата смъртоносна жътва му показва, че е напълно прав. Само дето никой не му вярва. По изпитана от безброй книги практика той взима правосъдието в ръцете си и се втурва да преследва своя последен и най-зловещ враг.
„Край на дежурството“ не изненадва с нищичко, напълно банален сюжет с обичайните завръзки и обрати, с очакван край и в крайна сметка разчистване на всички сметки. Стивън Кинг обаче си знае работата и дори пълната липса на каквато и да е оригиналност не пречи човек да се наслади на един приятен трилър със свръхестествени елементи. Феновете ще забележат намигванията към предни книги – например това, че Брейди е в стая 217 в болницата, същият номер като стаята от „Сиянието“, в която Дани едва не умря.
