Едно време бяхме великани.
Фентъзи жанрът е благодатен на изненади – и ако досега можех лесно да посоча „Оркономика“ и „Личи син“ (скоро ще прочета и третата, „Дисциплинарно овъглен“) на Дж. Закари Пайк, то сега добавям към „различните“ фентъзита и „Кралете на Дивото“ на Никълъс Иймс. И няма изненада, в края авторът признава, че черпи вдъхновение от Скот Линч и Джо Абъркромби, две от светилата за мен в модерното фентъзи, а щедрите шепи хумор, с които са осеяни тия страници, могат наистина да бъдат приписани и на Пратчетовото влияние. В този свят наемническите банди са истински рок звезди – и дейността им е от изключителна важност за оцеляване на хората, които преди време (и не съвсем по своя заслуга) са се измъкнали от живот в робство на друините, безсмъртни същества, дошли от друг, погиващ свят, и сега се налага да се справят с тяхното наследство – чутовно разнообразна чудовищна флора и фауна с постоянни кръвожадни щения.
Макар друините да бяха достатъчно редки, за да ги смятат за безвредни, предпочитаха да странят от човешките популации, тъй като повечето хора имаха склонност да хранят известна неприязън към безсмъртни създания, които навремето са третирали техния вид като боклук.
И тук идват наемническите банди, които като Вещера на Сапковски поемат различни по трудност мисии и се стремят да се увенчаят със слава. Или поне така е било някога, когато Сага са били най-великата банда, извършила поредица от изключителни подвизи, отпразнувани с поредици от изключителни запои и оргии. Но годините са се минали, членовете на бандата – без един специален случай – са остарели и са се кротнали. Но както дебелината на това солидно томче ви показва, нещата рязко ще се обърнат. Защото един амбициозен друин, херцог Светолист, притежател на три меча, кой от кой по-вълшебни и специални – и нямайте съмнения, че в подходящи моменти и трите ще бъдат извадени и използвани, се е надигнал срещу хората с огромна, смайваща, непредставима армия от чудовища, и след като е разбил изпратената срещу тях войска, допълнена със смели до безразсъдство наемнически банди, е обсадил далечния град Кастия, между който и другите човешки кралства лежи Дивото, огромни и крайно смъртоносни горски и планински пространства. И точно там се е оказала се е оказала в капан дъщерята на един от някогашните звезди Сага – самата тя поела по пътя към геройството, път, от който сякаш не остава много.
И бандата отново трябва да се събере. Което се случва мъчително бавно и минава през ред смайващи перипетии, които заемат около половината книга, а този процес определено не може да се характеризира с особено достойнство. Някак не си представяте двама от най-страховитите герои в този свят да бъдат обирани от дамската банда Лейди Джайн и Копринените стрели – но точно това се случва, при това точно два пъти. Единият от бандата дори трябва да бъде „убит“, за да бъде спасен от страховитата му съпруга, а друг трябва да бъде събуден от многогодишен каменен сън, което като цяло поне осигурява поне един човек в активна възраст в групата. Разбира се, те имат своите легендарни оръжия, но най-важното от тях, още по-вълшебният (от онези трите на херцога) меч Великор е във властта на алчния и безмерно богат някогашен импресарио на бандата, който на всичкото отгоре е отмъкнал жената на един от тях. Сложно? Не, просто пространно забавно, Иймс с истинска наслага ни повежда из своя абсурден свят и разточително изсипва чутовни количества от сякаш безкрайното си въображение.
А този свят се е променил много от активните години на бандата. Тогава те и другите наемници са направили чудеса, за да прочистят поне част от света от чудовища (Дивото не се брои, нищо не може да прочисти Дивото, само то може да очисти теб), но времената са вече други, по-цивилизовани. Вместо да ходят на опасни мисии, от които не всички се връщат (и особено бардовете най-често не се връщат), модерните наемнически банди предпочитат да се бият на огромни арени пред възторжени тълпи, а срещу тях са изправяни специално развъждани чудовища. И колкото и абсурдно да е това, и на новосъбраната банда Сага няма да им се размине. Защото пътят до Кастия е дълъг и абсурдни приключения дебнат на всяка крачка. Славната банда с ревматичните крайници има да открива много новости – сред които летящ кораб, който някога е бил бордей; появата на могъщ враг в лицето на безумно красива Дева, членка на раса, която има хипнотично влияние върху хората, съчетано с крайно гневлив нрав; един немъртъв бродник на твърде много столетия, който категорично отрича да е зомби (предпочита вино пред мозъци, ще да е прав), и полусляп двуглав етин, който живее в два свята едновременно. Как, сами ще разберете – както ще разбере и дали, аджеба, съществува нещо на име бухломечка. Всъщност истинският чар на книгата не е толкова в основната сюжетна линия, тя е предвидима – а в безбройните малки комични моменти и вмъкнати дребни истории, Иймс просто изсипва изобилие от фантазия и точно затова и книгата толкова много ми хареса, не е окастрена нарочно, за да се чете по-лесно, както понякога се случва.
„Кралете на Дивото“ има какво да предостави в изобилие – и приключения, и битки, и трагикомични ситуации, и затрогващи моменти, и забавни препратки като едно зареждане с оръжия като във филма „Командо“, и грандиозна битка в края, която ми напомни края на „Играч първи, приготви се“ на Ърнест Клайн и какво ли още не. Всеки от героите в романа носи голям товар от щастливи и тъжни спомени, от радости и болки, от надежди и терзания, личи си колко обича Иймс всеки от тези чудаци и как се грижи по някакъв толкова вълшебникотозки начин всеки от тях да получи това, за което сърцето му жадува. Но преди това ще трябва да се преборят с половината свят, да разкрият цялата непригодност на човешките властнци, да засрамят всички млади банди – все едно рокдинозаври да се изтърсят на К-поп концерт с гръм и трясък – и да покажат, че все още ги бива. И да, бива си ги тия старчоци – и само догаждам колко още чудеса има да се случват във втората част, „Bloody Rose“, някак съм сигурен, че ще видим и нея (скоро) на български. Но и тази първа част е достатъчно знаменателна, ако ѝ дадете времето, което изисква.
От същия жанр
