Реверте, приятелю! След толкова прочетени негови книги като приятел го чувствам. Един от малкото приключенски писатели, които харесвам, с безукорен стил, наситеност на прозата, страст в думите, напрежение в действието. Знае как да реди сцена след сцена, които впримчват в себе си и не пускат. Това е първата ми среща с „Кралицата на Юга“ след преиздаването ѝ покрай новия сериал, но беше очакана след огромното удоволствие от „Тангото на старата гвардия“ от миналото лято. Приключенията на Тереса Мендоса се движат по бръснача между реалността и фантазията, Реверте умее да балансира там с убийствено умение от напрегнатото начало до налудничавия край.
„Телефонът звънна и тя разбра, че ще я убият“. Първо изречение като никое друго. И се започва едно бягство, което не спира през цялата книга, колкото и да се променят позицията и възможностите на Тереса в нейното протежение. В началото тя е приятелка на чаровен пилот-наркотрафикант, чийто самолет е направен на решето от недоволния му работодател, прозрял, че го мамят. Тереса знае, че щом телефонът е звъннал, значи любимият ѝ Гуеро е мъртъв и тя е следващата набелязана жертва, неумолимата логика на мексиканската наркодействителност го изисква (прочетете задължително “Пир в бърлогата” на Хуан Пабло Вилялобос). Тя се втурва да бяга. Не стига далеч, откриват я, но пред лицето на смъртта открива, че спасение има. И отлита далеч отвъд океана, където да започне начисто.
Но колко човек може да избяга от себе си? Скоро се появява друг мъж, който също е забъркан в съблазнителната игра, прекарвайки пакети с наркотици с лодка и под постоянната заплаха от испанската и мароканските брегови охрани. Тереса не може да допусне отново да чака един телефон да звънне с присъдата и дейно се заема да му помага – с което постила пътя към това, което задната корица ни обещава: превръщането ѝ в Кралицата на Юга, могъща повелителка на наркотрафика, начело на империя, недосегаема за закона и отмъщението.
Или не съвсем.
Артуро Перес-Реверте обича тази си героиня. Личи си от това колко много място отделя на времето, когато обича и е обичана, и колко далеч по-дистанцирано сетне проследява издигането ѝ в криминална кралица. Сякаш иска да удължи колкото може повече хубавото за нея, преди да я поведе към предопределената ѝ участ, макар наглед да е бляскава. Тия двама мъже, толкова приличащи си, но и толкова различни, с които пресича пътя ѝ, които я покоряват, но и оформят, които я имат и нямат едновременно. Обичат я. Но най-силната обич Тереса получава от една жена, съкилийничка от неизбежния престой в затвора, която е нейният абат Фариа с тайно съкровище в ръкава. Отношенията с нея бележат една странична линия, която според мен заслужава внимание и трябва да бъде проследена внимателно.
Както написах по-горе, Реверте не задълбава истински в периода, в който Тереса изгражда империята си, по-скоро се опира на ключовите моменти, които белязват различните етапи на развитие. Същинската стойност на книгата за мен е в първите двестатина страници, защото там са описани две различни действителности, разделени от океан, но еднакви в същността си – на героично-приключенския период на наркотрафика, когато смъртта е неизбежен спътник, а рискът е солта на живота. Реверте описва пространно как тези смелчаци рискуват постоянно живота си, рядко заради парите, по-често защото не могат да живеят другояче. И как рано или късно ги сполита една и съща участ.
Малко изкуствено Тереса разкъсва този омагьосан кръг – с един дар от нищото и с един принципен руски мафиот зад гърба си, който ѝ позволява да започне „кариерата“ си и я подкрепя от началото до края. Тя се огражда с (почти) правилните хора и поема по път, който може да я отведе само в една посока – обратно в Мексико, където кръгът да се затвори. Започва се с порой от куршуми и се завършва така. Какво по-логично?
