Красотата може да спаси света, но себе си може ли?

  Отдавна чакам тая чудесия, поне година, че и повече, като посоката на очакването ми беше за кървава пародия на „Повелителят на мухите“, евентуално с малко от „Игрите на глада“ или нещо подобно. Е, не е точно това положението, макар че такива елементи безспорно могат да бъдат открити. „Кралици на красотата“ на Либа Брей е безмилостна сатира на консуматорската полурелигия, на корпоративното всемогъщество от олигархичен тип, на абсолютната власт на медийните манипулации и откровената тъпота на реалити шоутата, както и, разбира се, на циничната същност на конкурсите за красота, особено тези, насочени към младите.

   Сюжетът е пределно прост и тия близо 500 страници се дължат до голяма степен на стремежа на Брей да нагнети пародийните краски чрез пространни диалози между момичетата, нещото, което ми дойде в повече, защото определено има прекалена повтаряемост на това, което се окарикатурява. Самолет с тийн миски се разбива на мистериозен остров, който крие допълнителни тайни (тип сериала „Lost“), заради които спасителната операция не просто се забавя, а изобщо не се случва. Момичетата са типичните клиширини хубавици, които обаче са минали жестоката школа на конкурсите за красота, които далеч не са безобидни и с цел забавление – точно обратното, всяка от малцината оцелели крие в миналото си ужасни преживелици, живот в постоянни самоограничения, проблеми с амбициозни родители и какво ли още не. Според мен Брей с прекалена лекота ги превежда от малък до никакъв шок от катастрофата и десетките мъртви към борбата за оцеляване, с която те се справят по приказен начин и почти без проблеми (сериозно?!). Вътрешните конфликти между момичетата са засегнати, но остават неразвити, а цялата тежест на сюжета отива в посока гаврата с мастодонта „Корпорацията“, която е обсебила практически всичко – от мисленето, през критериите за външен вид, та до систематичната подмяна на фактите от реалността.

  И този остров е брънка от веригата, чрез която авторката осмива милитаристичната американска политика, целенасочените преврати в държави с неудобни правителства, продажбата на оръжие на абсолютни сатрапи и прочие. Тийн миските са в центъра на голям проблем, но не го знаят, а за колорит Брей добавя и кораб с пирати от реалити шоу, които са същите клиширани хубавци като катастрофиралите девойки. Любовни припламвания, сексуални забежки, драматични отношения – всичко това накратко, докато се заформя същинската патаклама.

   „Кралици на красотата“ е добра сатира, но малко нагарча в стремежа да се наблъскат в нея още и още неща за осмиване. Безспорно книгата си има основанията и само се чудя как ли я четат младите американчета, чиито забавления, хобита и начин на живот са безмилостно окарикатурени, но за мен беше по-скоро преудължена тийн версия на куп велики книги, сбрани на едно място. Сюжетът си има доста недостатъци (едното момиче си живее спокойно с парче от табла за сервиране, забито в главата й (?!); храненето с червеи едва ли е особено питателно; никоя не се разболява от нищичко), но предполагам, че просто Брей е искала да остане съсредоточена върху пародията, а не да се опитва да придаде поне малко автентичност на случването (по дяволите, оцеляването на Марк Уотни на Марс изглежда по-правдоподобно).

   Като цяло – добро четиво като забавление, особено през лятото, като може би целта да се пародира нещо чрез самото него е постигната – екшънът в края си е направо като режисирано реалити шоу.