За разлика от мнозина други почитатели, аз наистина харесвам класическата интерпретация „Макбет“ на Ю Несбьо, допада ми дори поетичния език, който авторът използва умело – в разрез със суровия реализъм на прочутата му поредица за Хари Хуле. „Кралството“ малко или много клони именно към първата – наглед реалистична история, в нея има и приказни елементи, които отиват на заглавието, а в повтарящите се мотиви виждах точно отгласите от народните творби: все пак всичко трябва да е по три, нали? И трима главни герои движат сюжета – двама братя и една жена, а около тях се върти танц на алчност и мечти за мъст, които подпалват едно бавно умиращо малко градче.
Рой от малък е защитник – първо на леконравния си по-малък брат, после и на семейното огнище. След смъртта на родителите им, чиято кола нелепо полита в близка пропаст, той решава да остане в родното градче, където се препитава първо като автомонтьор, а сетне като управител на бензиностанция от голяма верига. Брат му Карл обаче има по-големи мечти и след любовна драма с местна хубавица избира да забегне отвъд Океана, откъдето се обажда само да иска пари. И всичко наглед ще си тече спокойно и предопределено, докато Карл не се завръща внезапно – с кадилак като бащиния им, със съпруга на име Шанън, и с план да създаде скъпарски хотел сред дивата природа, който да позлати и двамата братя, и техните съграждани в градчето, за което никой не е чувал. За тази цел обаче той трябва да убеди скептичните провинциалисти да развържат кесиите си и да повярват, че някой може да е пророк в собственото си родно място. А Рой знае, че зад невероятния чар на Рой се крият твърде много тайни, които е по-добре да не излизат на повърхността. Което обаче е неизбежно, нали?
Бавно се задвижва този сюжет – като запалена набързо кола в мразовита нощ, която неохотно се задвижва в снежния си капан, преди да поеме към онзи остър завой, на който Ю Несбьо пак и пак ще хвърля читателя в почуда. Защото този завой е границата между живота и смъртта, между миналото и настоящето, между двама братя, коренно различни, които имат да изкупват натрупани отдавна прегрешения. И точно тук големият норвежки писател показва своето майсторство и отвъд свирепите серийни убийци и сложните им кроежи – защото „Кралството“ е сложна и оплетена семейна драма, защото сложни и оплетени са мислите и чувствата на хората. Двамата братя изглеждат толкова ясни като характери – единият сдържан, типичен според нас скандинавец, другия – чаровен мошеник, типичен западняк, който е дошъл да метне селяндурите, за да изпълни невъзможната мечта на съпругата си. Но постепенно Несбьо, докато движи драмите в настоящето, които включват вманиачен полицай, алчен търговец на коли втора ръка и красивата му невярна съпруга, споменатата местна хубавица и нейния ревнив съпруг, започва да задълбава в ретроспекции за младостта на двамата братя, от които изскачат страхотии една след друга. Там е истинската история, която ще се протегне и ще сграбчи бъдещето – и ще го завлече надолу.
Няма как да не направя връзка и с „Оцелелите“ на Алекс Шулман, където пак братя се връщат към тайна в миналото си, която задейства разпада на семейството им – тук, обратното, тайната свързва двамата братя по-силно отвсякога, но и ги обрича на живот в страх и в напрежение. А този мечтан илюзорен хотел и тази красива, но енигматична жена, слънце, доведено сред снеговете, застават между двамата – и става страшно така, както само Несбьо умее.
„Кралството“ е пързалка към пропастта от началото към края си. А там, на дъното ѝ, се крие всичко, което Несбьо крие от нас. Спуснете се с него и ще видите.
