Пер Аскер имаше дъщеря. Беше израснала с неговия начин на живот – паранои, страхове. С всичките му смахнати учения и прочие приумици. Тя беше проектът на неговия живот и той я направи същински воин.
Първата ми среща с Андерш де ла Моте дойде от нищото – трилогията му „Играта“, „Тръпката“ и „Измамата“ бяха нещо ново и различно спрямо обичайните ми четива и всъщност ме впечатли агресивния и стремителен начин, по който правеше кървав разрез на проблемите в шведското общество. Затова и очакванията ми към „Кралят на планината“, неговата нова поредица за инспекторката Лео Аскер, самата тя с причудливо и пълно с тайни минало, бяха високи – и за щастие се оправдаха напълно. Всъщност в книгата има нещо от духа на великолепната поредица на Юси Адлер-Улсен за комисар Карл Мьорк, и в двата случая добър полицай е запратен в задънената улица на никому ненужен отдел, от които никой не очаква нищичко – и все пак ще получат всичко.
Лео е героиня, която се е борила със зъби и нокти за позицията си, но това не я прави твърде популярна сред колегите ѝ мъже, които още страдат, че заради нея е бил прогонен един от техните, властен негодник, който по повелите на трилъровите сюжети скоро ще се завърне на бял кон, за да поеме ръководството над това, което счита за свое – полицейското кралство. Изчезването на двамина младежи отключва събитията, които ще преобърнат света на Аскер с главата надолу, а нейни погрешни решения я превръщат в изкупителна жертва. Тя е изключена от разследването и изпратена в мазето в отдел „Ресурси“, където я очакват „притеснителна клюкарка, тайнствен чудак с неизвестно минало и глух инженер с мания за величие – засега това оформяше нейния екип и тя не очакваше радикално подобрение на положението с персонала“. Но точно от този отдел ще започне и разплитането на случая, който съвсем се обърква, след като единият от отвлечените (набеден с лека ръка за виновен) е открит мъртъв, а неговата спътница – дъщеря на богаташи – остава все така в неизвестност. Аскер започва да напипва следи, свързани с причудлив мащабен железопътен макет, в който някой оставя фигурки в синхрон с престъпленията, които извършва, а на помощ на полицайката се притичва и близък човек от нейното минало, с когото имат незавършена история. И разследването, и нейното изкупление за грешките в миналото ще се вплетат едно в друго, за да дадат отговори на всички въпроси.
Андерш де ла Моте води уверено сюжета, който се центрира около причудливото хоби, наречено урбекс туризъм, при което се посещават изоставени индустриални сгради и опасни развалини, в които не винаги е позволен достъпът. Тайните в миналото на Аскер я правят силно подходяща за сложното и объркано разследване, което тя провежда тайно, докато нейният съперник с всички ресурси на полицията работи в изцяло грешна, но пък затова обществено адмирирана посока. За лично мое удоволствие разкрих овреме кой е убиецът (едно наглед банално изречение просто стоеше като ярък знак за внимание), но не догадих изцяло обрата, който Моте беше подготвил в края. Определено добро начало на поредицата, в този странен отдел има място за разкриване на още лични тайни – както при Адлер- Улсен, – и ще си чакам търпеливо превода на вече издадената втора книга за Лео Аскер.