Прогорените ми очи се повдигнаха, за да видят черни звезди, надничащи сред небосвода; влажните ветрове от езерото Хали охладиха лицето ми. И далеч, отвъд левги облачни вълни, видях луната да се окъпва сред пръски. Там кулите на Каркоса се издигаха. Смъртта и онова противно свърталище на погубени души, където слабостта ми го бе запратила отдавна: те го бяха променили за всеки друг поглед, но не и за моя. А сега чувах гласа му да се усилва и гърми сред светлината. Сияние, изливащо се връз мен като вълни от огън. И докато потъвах в дълбините, чух Краля в жълто да пошепва на душата ми:
– Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!
Вече много се изписа и тепърва още повече ще се пише за „Кралят в жълто“ на Робърт У. Чеймбърс – иконична жанрова класика, която дочака своя час да излезе на български с логото на „Deja Book“. Идеята за издаването й е на Благой Иванов, луд фен на този тип литература, както и голям почитател на сериала „True Detective“. Както вече всички знаят, последният черпи мрачното си очарование именно от първите разкази в сборника, пряко свързани с мистичната мощ на Краля в жълто, който обсебва умовете на хората, довежда ги до отчаяние и ги кара да вършат чудовищни неща.
В тези първи разкази светът на Чеймбърс и неговите герои е различен от нашия, историята е поела друг курс, а самоубийството е узаконено и превърнато в спокойно и закриляно от обществото преживяване в нарочни Смъртни камери. Но дори и това общество не може да 
приеме съществуването на магнетичната пиеса „Кралят в жълто“, която побърква хората – и държавните, и религиозните институции конфискуват броевете на пиесата, унищожават я, отричат правото й на съществуване. Но това не може да спре нейното влияние – ту тук, ту там екземпляри от нея влизат в живота на героите на Чеймбърс… и ги повеждат към мрачния ужас на Каркоса, обиталището на Жълтия крал. В тези разкази Чеймбърс е в стихията си – тихо, плавно нагнетява напрежение, въвежда в изкривения си, фарсово-ужасяващ свят читателя – и не го пуска от примката си.
В центъра на сборника, като преход, има няколко микроразказа, които ми направиха силно впечатление и където според мен Радин показва най-добре преводаческия си талант. Ето и един от тях, който упражни някакво странно влияние върху мен, препрочитам го пак и пак и намирам влудяваща сила в тия няколко реда.
– Зелената стая –
Клоунът обърна напудреното си лице към огледалото.
– Ако бледнината е красива – каза той, – кой би могъл да се мери с моята бяла маска?
– Кой би могъл да се мери с неговата бяла маска? – обърнах се аз към Смъртта край себе си.
– Кой може да се мери с мен? – рече Смъртта. – Аз съм още по-бледна.
– Ти си много красива – въздъхна клоунът и извърна напудреното си лице от огледалото.
А след това следват различни по дух разкази, по-скоро романтично-приключенски, в които са описани патилата на студенти, които предпочитат да гонят любовта пред следването, на едно семейство сред абсурда на войната и на художник, който следва една котка към предопределена среща от миналото му. Макар тия разкази да не носят магията на тези, посветени на Жълтия крал, те имат своя чар от края на XIX век, когато светът е хем различен, хем приличен на нашия.
„Кралят в жълто“ е легенда – и съм горд, че имам дял в издаването й на български език, без да отричам решаващата роля на Благо, който защити идеята си, че на тази книга й е дошло времето (а бурните първоначални продажби потвърдиха правотата му), както и се свърза с Христо Чуков, който нарисува тази прекрасна корица, пожънала адмирациите на феновете и която според мен надминава повечето други, които разгледах в мрежата.
Навярно вече сте прочели тук и там, че с тези си разкази Робърт У. Чеймбърс е вдъхновител на изключителния Х. Ф. Лъвкрафт и органическа връзка между Едгар Алън По и Стивън Кинг, но за мен по-важното е, че той създава една фаталистична митология, която обсебва – с малко думи успява да предаде психологическата дълбочина на своите ранени герои, че предава тяхната обречена борба да опазят себе си и разсъдъка си, както и че изгражда един нереален хорър свят – селенията на Жълтия крал, – който изглежда плътен и застрашителен.
„Кралят в жълто“ е книга, която носи привкус на различни времена, но и дълбае в подсъзнателни и архетипни страхове, които носим под маската на цивилизоваността си. И ако като неин издател аз съм и малко пристрастен (и много горд), то мненията на първите читатели са еднозначни: вижте какво пише за книгата в „Аз чета“, „love big books and cannot lie“, „На по книга, две“, „Книгозавър“ и др.
Ето и корицата на „Кралят в жълто“ в пълния й блясък:
От същите жанрове
