Ако пусна топка от височина пет метра, знам, без да се налага да засичам с хронометър, че ще е във въздуха за една секунда, преди да падне на земята – не две секунди или половин секунда, а една секунда. Някой ден може да открием нова теория за квантовата гравитация, но тя никога няма да предскаже, че топката ми ще пада два пъти по-бавно, отколкото предсказва уравнението на Нютон за движението. Това е абсолютна истина за нашия свят. Няма философски спор, няма никаква медитация, няма духовно пробуждане или религиозно преживяване, интуиция или политическа идеология, които да ми кажат, че топка, пусната от височина пет метра, ще падне на земята след една секунда. Науката обаче може да ми го каже.
Имам голяма слабост към научнопопулярни творби, които на достъпен език обобщават докъде е стигнало разбирането ни за вселената, нейното възникване, развитие, и очакванията за бъдното ѝ развитие. Още си спомням прекрасното изследване “Вселена от нищото” на Лорънс М. Краус, а миналата година се смях с глас на обагрената с много хумор “Нямаме никаква представа” на Хорхе Чам и Даниъл Уайтсън. Но най-силно впечатление ми направи краткото бижу “Седем кратки беседи по физика” на Карло Ровели, която сякаш мина незабелязано – а сега в нейната категория идва още една – „Красива наука. Светът според физиката“ на Джим Ал-Халили, която от първото си изречение се представя като „ода за физиката“.
Красивата математическа конструкция, която Айнщайн представя пред света през 1915 г., понастоящем е и нашата най-добра теория за природата на пространството и времето и тя е много прецизна. Тя също така коректно предсказва, че едно гравитационно поле може да забави хода на времето – колкото по-силно е полето, толкова по-бавно тече времето. Този ефект има странната последица, че времето в ядрото на Земята тече съвсем малко по-бавно (дълбоко в нейния гравитационен кладенец), отколкото на повърхността. Разликата във възрастта, която се е натрупала в продължение на четири и половина милиарда години съществуване на нашата планета, означава, че ядрото ѝ е всъщност две години и половина по-младо от нейната повърхност.
И има защо. Ал-Халили с много търпение и минимум формули (при Хокинг ли беше шегата, че всяка формула в книга намалява аудиторията ѝ наполовина?) проследява съвременното ни разбиране за света, говори кратко и в общи линии ясно за мащаби, пространство и време, енергия и материя, квантовия свят, термодинамиката и стрелата на времето, обединението на днес несъвместимите основни физични теории, говори за бъдещето на физиката, както и за мен най-интересната глава: ползата от физиката. Дори това бегло изброяване, основано върху съдържанието, показва какъв обхват има изложението на автора, а думите му обемат само малко над 200 страници, така че няма от какво да се плашите. Както споменах, за мен най-интересна бе главата за ползата от фундаменталните изследвания, които прерастват в реални технологични пробиви – като например това: „Че часовниците в спътниците са настроени прецизно на малко по-различен ход на времето така, че координатите ни на земната повърхност да са верни, а не да се запилеем неясно къде.“
Когато Максуел пише уравненията си за електрическото и магнитното поле и извежда от тях вълновото уравнение на светлината, никой не знае, дори самият Максуел, как това знание ще бъде използвано от Хайнрих Херц, Оливър Лодж, Гулиелмо Маркони и други, за да създадат радиото. Нито пък Айнщайн е предполагал, когато е разработвал теориите си за относителността, че един ден те ще бъдат използвани за прецизна спътникова навигация, до която ще имаме достъп чрез чудесата, натъпкани в суперкомпютъра в джоба ни, който не би бил възможен без абстрактните спекулации на пионерите в квантовата физика.
„Красива наука. Светът според физиката“ е от сякаш намаляващия брой научнопопулярни книги, които излизат у нас, затова и заслужава внимание, а и защото рисува вдъхновяващата картина на реалния свят около ни – дори част от неговата същност да изглежда като измислена, говоря за квантовите главоблъсканици, разбирането за които е по възможностите на малцина, което обаче не ги прави по-малко доказуемо съществуващи. Такива книги са нужни за завладяването на младите умове, а и за да поддържат пламъка в такива като нас, които вече сякаш го поизгубват с времето. Хубаво е да се отдаличим от делничните крамоли и да си спомним, че само за броени десетилетия човечеството напредна неимоверно много – и е способно на практически всичко, ако гледа напред чрез науката, а не безбройните шарлатанщини.
От същите жанрове
