Иновациите се случват, когато хората са свободни да мислят, да експериментират и да анализират. Случват се, когато хората могат да търгуват едни с други. Случват се, когато хората са с относително добър стандарт, не са отчаяни. Те са някак заразни, нуждаят се от инвестиции и като цяло се появяват в градовете и т.н. Но разбираме ли ги наистина? Какъв е най-добрият начин за насърчаването на иновациите? Да поставяме цели, да насочваме изследванията, да финансираме науката, да пишем правила и стандарти или да зарежем всичко това, да махнем ограниченията, да оставим хората свободни, или да създаваме право на собственост върху идеи, да предлагаме патенти, да връчваме награди и да раздаваме медали? Да се боим от бъдещето или да сме изпълнени с надежда? Всички тези политики, че и други, имат своите поддръжници, които пламенно защитават тезите си. Но най-поразителното в иновацията е колко мистериозна е все още. Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време.
Мат Ридли е сред любимите ми популяризатори на науката – в блога има текстове и за „Геномът“, и за „Червената царица“, и за „Еволюция на всичко“, и за “Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?”, в която има дейно участие. И някак неизбежно е да се продължи с последната му, „Кратка история на иновациите“, която излезе в същата година като оригиналното издание. И за мен е сред най-интересните му, защото набляга на непознатата страна на човешкия прогрес: иновациите. Свикнали сме да свързваме тази дума само с нашето време, но Ридли показва, че всъщност те съпътстват човека от древни времена – дори откриването на огъня е вид иновация, както и опитомяването на кучето. В тоя ред на мисли опитомяването на самия човек се е случило по същите закони:
В сравнение с нашите по-скоро подобни на маймуни предшественици сме си дали голяма доза синдром на одомашняването – придобили сме по-женствени черти, челюстите са се смалили, зъбите са станали по-сгъстени, разликата между половете не е толкова отчетлива, сексуалната ни активност е постоянна, а понякога дори се среща кичур бяла коса на челото. Мозъците ни също са се смалили: древните скелети показват, че човешкият мозък се е свил с около двайсет процента през последните 20 000 години, а този факт често озадачава биолозите. Мозъците се смаляват също при одомашняването на други видове, включително и кучета. Рангам пише: „В разликите между съвременните хора и по-ранните ни предшественици се наблюдава ясен модел. Ние сме като вълците и кучетата“. Днес има дори доказателства кои гени са се променили, за да се стигне до този резултат.
В няколко обособени големи теми Ридли разглежда как се появяват иновации. На първо място е енергията, където може да откриете как е създадена парната машина, какви ги върши точно Едисон, впрягането на ядрената енергия и деиновациите в тази област, шистовия газ и огъня, който вече споменах.
Понеже инсектицидният протеин бил в самото растение, то убивало гъсеници, които дълбаели тъканите му като ларвите на нощенките, които иначе били трудни за третиране чрез пръскане. Но за разлика от химическите разтвори, тази технология не вредяла на безвредни видове насекоми, които не се хранели с полезните култури. Иновацията се оказала истински триумф. Почти всяка памучна дреха, която си купувате днес, е продукт на подобно генномодифицирано растение: над 90 процента от отглеждания в света памук е устойчив срещу насекоми. В Индия и Пакистан технологията била приета светкавично от фермерите още докато била незаконна, тъй като ползите от нея били очевидни по целия свят. След това била одобрена от правителството и днес почти всичкия памук в тези две страни е Bt.
Следва общественото здраве, където съседстват Пастьор и Флеминг, говори се за пробива с хлорирането ан водата, ваксините (повече за тях в изключителната „Между надеждата и страха“ на Майкъл Кинч, която излиза до броени дни), битките с всякакви странни болести и в крайна сметка хигиената и как тя предпазва. Транспортът е представен с локомотива, винта, вътрешното горене, дизала, подвига на братя Райт, реактивния двигател и други.
Между 1960 г. и 2010 г. площта земя, нужна за производството на дадено количество храна, е намаляла с около 65 процента. Ако това не се беше случило, буквално всеки декар гори, влажни зони или природни резервати в света щяха да са обработени или превърнати в пасища, а амазонската дъждовна гора щеше да бъде доста по-съсипана. В момента общата площ на дивите земи и на природните резервати се увеличава постоянно, горите спряха да намаляват, а на много места дори се увеличават. От 1982 г. горите са се увеличили със 7 процента. До средата на настоящето столетие светът ще изхранва девет милиарда души от по-малко земя, отколкото е била необходима за изхранването на 3 милиарда през 1950 г. Нещо повече, новите изследвания заключават, че спрямо дадено количество храна интензивното земеделие не само използва по-малко земя, но и не замърсява толкова и не ползва толкова вода, колкото органичните или екстензивните системи.
Не сте очаквали гофрираната ламарина да е иновация, нали? Но според Ридли, който я включва в главата за нискотехнологични иновации, които включват числата, стандартният контейнер, багажът на колела и други, е сред най-важните иновации, защото предоставя евтин и здрав подслон на най-уязвимите. На другия полюс е главата за комуникациите и компютрите, които следват еволюцията на безжичната връзка, изобретяването на компютъра, смаляващите се транзистори, търсачките и социалните медии, както и самообучаващите се машини.
Ето един удивителен факт. През 1900 г. средната продължителност на живота в Съединените щати била четирийсет и седем години, хората започвали работа на четиринайсет, трудели се по шейсет и четири часа на седмица и нямали възможност да се пенсионират. Средностатистическият човек прекарвал в работа около 25 процента от целия си живот, останалото отивало за детството, за сън или за стоене у дома. Днес човек работи около 10 процента от живота си, тъй като средната продължителност е около 80 години, а половината преминава в обучение или в пенсия. За работа се отделя една трета от денонощието (8/24) и пет седми от седмицата. Половината от една трета от пет седми е малко под 12 процента. Като се сложат две-три сед-мици отпуск, няколко дни болнични и обичайните официални празници като Коледа, остават около 10 процента. В тях влиза и един час обедна почивка. Така че, да, като цяло обществото реши да използва породената от иновациите повишена производителност, за да даде на всички много повече свободно време. Джон Мейнард Кейс предрекъл, че хората на Запад ще работят само петнайсет часа на седмица в резултат от автоматизацията, Херман Кан предсказал, че ще минем към четиридневна работна седмица с тринайсет седмици отпуск и това не звучи толкова налудничаво, колкото бихме си помислили.
След скок към праисторическите иновации Ридли се спира на по-обширните теми като същността на иновацията, как се отличава тя от изобретяването, какви са нейните характеристики и как вирее по-добре. Изследва отношенията икономика-иновация, защо твърдо не създава безработица, поне до наши дни, и защо големите компании често изостават в тази област.
Този петдесетгодишен разказ как гените на пшеницата-джудже били открити за пръв път в Япония, кръстосани във Вашингтон, адаптирани в Мексико и въведени при свирепо противопоставяне в Индия и Пакистан е едно от най-големите чудеса в историята на човечеството. Благодарение на генетичните разновидности на Иназука–Борлауг и на азотните торове на Хабер–Бош Индия не просто се изхранила и опровергала прогнозите за задаващ се мъчителен глад, но дори станала износител. Нискостеблените гени в „Норин-10“ (оказало се, че това са две мутации, известни като Rht1 и Rht2, които правят растението неподатливо на хормоните на растежа) променили света с помощта на торове, фиксирани от въздуха. Оризът бързо последвал тенденцията със собствени нискостеблени сортове и по-високи добиви, други култури също не закъснели.
Много забавна е главата за фалшивите иновации, където са описани провали в тази област, които временно са били считани за голяма работа, а неочаквано за мен Ридли прави и ясна и недвусмислена прогноза, че към тях ще се присъедини и „Хиперлуп“ на Илон Мъск. Важна е и главата за съпротивата срещу иновациите, която винаги ги е съпътствала, като обхвата на частните случаи е голям: кафе, биотехнологии, хербициди, мобилна телефония, интелектуалната собственост, и още, и още.
Страхът, че иновациите унищожават работните места, има дълга история, която датира още от генерал Лъд и капитан Суинг в началото на 1800-те години. През 1812 г. лудитите започнали да чупят рамките на становете в протест срещу въвеждането на нови машини в текстилната индустрия, като почерпили вдъхновение, а и прозвището си от вероятно апокрифната история на някой си Нед Лъд, който уж направил същото през 1779 г. През 1830 г. в протест срещу условията в земеделската индустрия разбунтували се работници започнали да горят купи със слама и да чупят вършачки под митичното ръководство на водач на име капитан Суинг. Това също бил протест срещу ефекта от машините върху препитанието. Икономистът Дейвид Рикардо бил „убеден, че подмяната на човешкия труд с машини често вредял на интересите на класата на работниците“. Навлизането на машините съвсем не довело до ширеща се бедност в селските райони. Заплатите на заетите работници дори се повишили, а излишъкът от човешка сила бързо бил усвоен от новите работни места в градовете, създаващи стоки за хората с по-солидни доходи.
–
Идеята, че технологиите водели до безработица, не изчезнала. През 1930 г. Джон Мейнард Кейнс се притеснявал, че „повишаването на техническата ефективност се случва по-бързо, отколкото успяваме да се справим с осигуряването на работа“. През 1960 г. рецесия довела до повишаване на безработицата в Америка и списание „Тайм“ пише, че „мнозина експерти по труда са склонни да хвърлят вината върху автоматизацията“, и предвижда задаващо се влошаване: „много експерти по заетостта се притесняват, че автоматизацията може да възпре икономиката в създаването на достатъчно нови работни места“. През 1964 г. президентът Линдън Джонсън създава Националната комисия по технологии, автоматизация и икономически прогрес, за да разследва дали иновацията ще доведе до закриване на работни места. Докато тя завърши доклада си през февруари 1966 г., безработицата била спаднала до едва 3,8 процента. Въпреки това комисията препоръчала драстични мерки за справедливо разпределяне на заетостта, включително гарантиран минимален доход и наемане от правителството като последен ход, заради „потенциално неограниченото производство от системи от машини, които се нуждаят от минимална намеса от страна на човека“.
Всъщност не мога да засегна дори малка частица от тази ерудитска – но и много забавна книга – която може да бъде написана навярно само от Мат Ридли, който умее да събира на едно място знания от хиляди книги, но и да намира зависимости и общото между наглед адски далечни теми. Затова и това бегло преразказване на съдържанието не е достатъчно, но то е и невъзможно да се предадат стотиците истории за учени и иноватори, за проблемите, с които са се сблъсквали, и с озаренията, които са променяли всичко. Както и в „Еволюция на всичко“, така и в „Кратка история на иновациите“ Ридли извежда универсални закони, които изглеждат очевидни, но срещу които има съпротива и винаги ще има.
По-важното е, че това е още една чудесна книга умоповдигач. И съм благодарен особено на преводача Христо Димитров, чийто смайващ ум и знания са безценни, като трябва да се превеждат книги от автори със смайващи умове и знания.
