Тази сутрин буквално за час и нещо погълнах книжката с разкази на Захари Карабшлиев “Кратка история на самолета”. След миналогодишния неуспех на страхотния му роман “18% сиво”, той все пак завоюва тазгодишната наградата на книжарници “Хеликон”, за което колегата Преслав Ганев е писал изчерпателно.
Разказите си заслужават, поне в по-голямата си част – писани са в много различни години и ще забележите една приятна градация на стила на автора. Всичките текстове за трогващи в една или друга степен – темите за раздялата и емигрантството, за родителските неволи и мигновените влюбвания се преплитат в красива картина, която си струва да разгледате.
Задължително прочетете разказа, дал име на целия сборник, както и “История с торта” (който ми е безумно познат отнякъде, подозирам Капитал Light), “Къща в планината”, “Топлина на непозната”, “Честита Ко…”, “Разсейки”, “Старото злато на Синсинати”, “Sinapis Alba”… хм, май не останаха много неспоменати – вижте всички всъщност :).
