Сбогуваме се с човека, но книгите остават. Най-популярният учен на планетата си отиде десетилетия след предопределената смъртна присъда, след дълъг, смислен и пълноценен живот против всички очаквания и предразсъдъци, един инвалид със застинала физиономия, който допринесе за човечеството с блясъка на ума си. Стивън Хокинг стана лице на модерната наука не само заради заболяването си и механичния си глас, не само заради работоспособността си и умението си да се рее из недостъпни за обикновените умове селения, но и заради това, че описваше науката на разбираем език за всички нас, останалите. Написа книги, които покориха света и отвориха умове и сърца за красотата на науката – и ги направиха издръжливи на измамните съблазни на религиите и шарлатанщините. В блога съм писал досега за три – „Вселената в орехова черупка“, „Върху раменете на гиганти“ и „Черни дупки и бебета вселени“.
Всъщност „Кратки отговори на големите въпроси“ до голяма степен се припокрива с последната – до степен, че едва ли може да се отличи ясно дали някой текст е от едната, или от другата. Но това е без значение, защото повторението и знанието са в зависимост – и една в повече хубава научна книга никога не е излишна. Темите са добре познати и обобщаващи и за делото на Хокинг, и за неговия живот, и за неговото наследство.
Разбира се, началото е отново по темата за бога, защото това пълни заглавията на медиите – колцина са и откровените известни атеисти, които могат да издържат на публичното обругване? Хокинг беше такъв, Хичънс беше такъв, Докинс е такъв, около него има и още броени големи и смели умове… и толова. Но и в последната си книга, публикувана посмъртно, физикът е прям и ясен.
Религията е ранен опит да се отговори на въпросите, които си задаваме всички – защо сме тук, откъде сме дошли? Преди много време отговорът почти винаги е бил един и същ – боговете са направили всичко. Светът бил плашещо място, така че дори корави хора като викингите са вярвали в свръхестествени същества, за да си обяснят природни феномени като мълнии, бури и затъмнения. Днес науката ни дава по-добри и логични отговори, но хората винаги ще се вкопчват в религията, защото тя дава утеха или защото не вярват на науката или не я разбират.
В своите есета, посветени на възникването на вселената, наличието на друг разумен живот някъде там сред безкрайните простори и търсенето на големите отговори той търси своя бог, който като онзи на Айнщайн е просто имперсонификация на природните закони.
Можем да определим Бог като въплъщение на природните закони. Повечето хора обаче не мислят за Бог по този начин. Те си представят подобно на човек същество, с което могат да имат лична връзка. Като погледнем огромните размери на вселената и колко незначителен и случаен е човешкият живот в нея, това изглежда абсолютно неправдоподобно.
Аз използвам думата Бог в имперсонален смисъл за природните закони, както е правил Айнщайн, така че да познаеш ума на Бог означава да познаеш законите на природата. Моето предсказание е, че ще познаем ума на Бог към края на този век.
Това е предсказание, което си струва да бъде запомнено – и дано се изпълни. И дори някои части на книгата да са малко по-сложни – като неизбежните черни дупки, предсказването на бъдещето и пътуването във времето, оцеляването на нашия вид на Земята и цената на колонизиранането на Космоса, то Хокинг с неподражаемият си маниер показва, че и с прости наблюдения и разсъждения могат да се дават отговори на най-важните въпроси:
Така че наблюдението, което правим всички – че нощем небето е тъмно, – е много важно. То означава, че вселената не може да е съществувала вечно в състоянието, в което я виждаме днес. В миналото трябва да се е случило нещо, което да накара звездите да засветят в някакъв момент. Тогава светлината от много отдалечените звезди не би имала време да стигне до нас. Това би обяснило защо нощното небе не свети във всяка посока.
И около темата за изкуствения интелект внезапно той даде една неочаквана – поне за мен – гледна точка към еволюционния процес и възникването на разум. Наистина сме свикнали той да е сякаш неизбежна поява, но ако не е?
Ние сме свикнали да мислим за разумния живот като за неизбежна последица от еволюцията, но ако това не е така? Антропичният принцип би трябвало да ни предупреди да внимаваме с подобни аргументи. По-вероятно е еволюцията да е случаен процес, в който разумът е само един от множеството възможни резултати.
„Кратки отговори на големите въпроси“ е малка книга за важните теми на нашето време, които са във фокуса на най-големите умове на човечеството и абсолютно вън от хоризонта на събитията на огромна част от жителите на планетата. Защото масовото невежество е ултимативната черна дупка – и излаз от него сякаш няма. Макар че теориите именно на Хокинг успяха да разбият и този мит по един или друг начин – но това ще трябва да си прочетете сами.
От същия автор
От същите жанрове
